— Кой е заподозреният? — поинтересува се Розенбърг.
Бош се поколеба. Имаше доверие на Розенбърг, но не беше добра практика да се дискутират заподозрени, особено когато е замесен и информатор.
— Забрави — поправи се бързо Розенбърг, — не трябва да го знам. Добре, значи се ограничаваме с една кола и двама униформени?
— Най-много — потвърди Бош.
— Разбрахме се. Имаме един новозакупен джип. Още не е брандиран. Ще използваме него, за да не афишираме, че сме от СФПУ. Дано това помогне.
Бош кимна. Беше забелязал джипа на паркинга до стария затвор. Беше пристигнал от производителя в черно и бяло, но още не бяха сложили по вратите и на задния капак идентификаторите на СФПУ. Джипът щеше да се слее с останалия парк на ЛАПУ и това щеше да скрие факта, че е част от разследване на СФПУ. А това щеше допълнително да отдели разследването от ВСФ.
— В случай че се наложи да изземем цялата задна стена, ще имаме с нас екип на комуналните услуги — добави Бош. — Те ще използват небрандиран камион.
— Не разбрах какво ще е прикритието ни — обади се Лусон.
— Обир — отговори Лурдес. — Ако някой се поинтересува, ще кажем, че е имало взлом през нощта и това е местопрестъпление. Това би трябвало да свърши работа. Мястото вече не се притежава от чичото на заподозрения. Доколкото ни е известно, новият собственик е чист и очакваме пълното му съдействие както с обиска, така и с прикритието.
— Добре — одобри Тревино. — Кога тръгваме?
— Утре сутринта — каза Бош. — Веднага след като отворят сервиза в седем. С малко късмет на наша страна ще сме влезли и излезли, преди повечето местни гангстери да са си отворили очите.
— Окей — съгласи се Тревино. — Значи се събираме тук в шест, за да бъдем в Пакоима, когато отворят врати.
Това беше краят на оперативката и след нея Бош придружи Лурдес до работната й станция.
— Ей — престорено се сети той, — вчера имах посетител в килията. Ти ли я изпрати?
Лурдес поклати отрицателно глава.
— Не, никой не е идвал при мен. Цял ден писах отчети.
Бош кимна. Още се питаше откъде Балард бе разбрала къде да го намери. Изглежда, Лусия Сото й бе казала.
Но знаеше, че скоро ще разбере.
7.
Бош се прибра рано. Усети миризмата на храна още щом отвори входната врата и видя Елизабет Клейтън в кухнята. Ти, изглежда, задушаваше пиле в масло и чесън.
— Ей — каза Бош, — ухае чудесно.
— Исках да ти приготвя нещо, защото знаех, че ще се прибереш по-рано — обясни ти.
Прегърнаха се малко неловко, понеже тя стоеше пред печката. Когато Бош я бе видял за първи път, тя беше наркоманка, опитваща се да погребе убийството на дъщеря си под планина от хапчета. Беше с обръсната глава, тежеше четирийсет килограма и с готовност щеше да предложи секс срещу трийсет милиграма оксикодон, способен да разсее болката и чувството за вина.
Година по-късно вече беше чиста, беше качила почти десет килограма, а пясъчнорусата й коса бе достатъчно дълга, за да обрамчи симпатичното й лице, което се бе оформяло в процеса на възстановяването. Но вината и спомените продължаваха да я заплашват всеки ден от границата с мрака.
— Страхотно — одобри той. — Нека първо се измия, става ли?
— И без това няма да е готово поне още половин час — каза тя. — Тепърва трябва да сложа нудълите.
Бош се отправи по коридора, мина покрай стаята на Елизабет и влезе в своята. Съблече работните си дрехи и застана под душа. И докато водата се изливаше върху главата му, се замисли за случаи и жертви. Жената, която приготвяше вечерята му, беше жертва на последиците от убийството на дъщеря й, прекадено отвратително, за да си го представя. Бош мислеше, че е спасил Елизабет миналата година. Беше й помогнал да се пребори със зависимостта си и сега тя бе здрава и чиста, но наркоманията бе онзи буфер срещу реалността, който държеше настрани размишленията върху случилото се. Беше й обещал да намери убиеца на дъщеря й, но бе разбрал, че няма начин да разговарят върху случая, без да й причини точно онази болка, която те бе опитала да пребори с хапчета. Затова сега се питаше дали изобщо я е спасил.
След душа се избръсна, понеже не знаеше кога ще има друг шанс да го направи. Беше приключил, когато Елизабет му извика, че яденето е готово.
В месеците след като тя се бе нанесла при него, Бош бе върнал на трапезарията законната й функция. Беше пренесъл лаптопа си и работните дела в спалната си, където разпъна сгъваема масичка. Не искаше нещо непрестанно да й напомня за убийства, особено когато го няма вкъщи.