Беше преполовила втория кашон, когато точно в полунощ ровърът й изкряка. Беше лейтенант Мънроу.
— Нямаше те на нощната проверка, Балард.
— Извинявам се. Работя върху нещо и загубих представа за времето. Има ли нещо, което трябва да знам?
— Не, всичко е спокойно. Но… твоят приятел от снощи пак е тук. Да го отпратя ли?
Балард се поколеба за момент, преди да превключи микрофона на отговор. Предполагаше, че посетителят е Бош. Нямаше никакъв смисъл да разубеждава Мънроу да го нарича „неин приятел“ и че подобен опит по-скоро ще има за нея отрицателен ефект.
Натисна бутона.
— Не съм при детективите. Задръж „приятеля“ ми там. Ще дойда да го взема.
— Прието.
— Ей, шефе… имаме ли в „Холивуд“ полицай на име Т. Фармър?
Ако Фармър все още беше в участъка, вече би трябвало да е прехвърлен на дневна смяна. Тя познаваше всички „нощни птици“.
Минаха няколко секунди, преди Мънроу да отговори.
— Вече не. Той сложи КД преди да дойдеш при нас.
Край на дежурството. Балард изведнъж си спомни, че точно когато я бяха прехвърлили в „Холивуд“ преди три години, целият участък бе опечален от смъртта на един от колегите. Беше самоубийство. Сега се сети, че е бил точно Фармър.
Новината й подейства като удар в гърдите. Натисна бутона и каза:
— Прието.
9.
Балард реши да задържи прегледа на картоните за разпит на терен близко до източника. Затова доведе Бош до складовото помещение и го устрои зад едно от старите бюра, където бе по-малко вероятно да бъде забелязан от някой от колегите й и съвместната им работа да породи въпроси. Позвъни на Мънроу на частния номер на диспечера и му каза къде може да я намери в случай на нужда.
Бош и Балард решиха, че ще е най-добре да четат паралелно, вместо Бош да губи време за преглед на картоните, през които Балард вече беше минала. Това бе първият признак на доверие помежду им — вярата, че всеки може да разчита на оценката на другия за важността на картоните. А и така щяха да свършат работата много по-бързо.
Балард седеше зад бюро, разположено перпендикулярно на това на Бош, и това й позволяваше да го наблюдава право пред себе си, докато той трябваше да извива глава и да издава по този начин желанието си да види какво прави тя. В началото тя го държеше тайно под око в продължение на известно време и това й позволи да констатира, че неговият подход е различен. Скоростта, с която отделяше картони за по-подробно запознаване, бе много по-голяма от нейната. В един момент той забеляза, че го наблюдава, и каза, без да вдига глава:
— Не се безпокой. Моят подход е двустепенен: първо хвърлям голямата мрежа, после по-ситната.
Балард само кимна. Беше леко засрамена, че я е уловил.
Скоро тя започна да действа по същия начин и спря да обръща внимание на Бош, осъзнавайки, че това само я забавя. След продължително мълчание от страна и на двамата и след образуване на висока купчина безинтересни картони, Балард се обади:
— Може ли да те попитам нещо?
— Дори да кажа „не“ — отговори Бош, — това би ли те спряло?
— Как се получи така, че майката на Дейзи е дошла да живее при теб?
— Историята е дълга, но краткият отговор е, че трябваше някъде да живее. А аз имах свободна стая.
— Значи не става дума за романтична връзка?
— Не.
— И ти си се съгласил в дома ти да живее непозната?
— В известен смисъл. Запознах се с нея по друг случай. Помогнах й се да се оправи и тогава научих за Дейзи. Казах й, че ще се заема с него и че тя може да използва стаята ми, докато разследвам. Тя е от Модесто. Предполагам, че ако разрешим случая, аз ще си върна стаята, а тя ще се прибере в дома си.
— Нямаше да можеш да го направиш, ако беше в ЛАПУ.
— Много неща нямаше да мога да правя, ако още бях в ЛАПУ. Но не съм.
Двамата се заловиха пак с картоните, но Балард почти веднага проговори отново:
— И все пак искам да разговарям с нея.
— Казах й — успокои я Бош. — Когато пожелаеш.
Мина половин час и двамата приключиха с картоните. Бош излезе в коридора и донесе нов кашон за Балард, след което повтори същото и за себе си.
— И колко време можеш да правиш това? — попита Балард.
— Тази нощ ли имаш предвид? — уточни Бош. — До около пет и половина. В шест имам друга задача в Долината. А тя може да ми отнеме целия ден. Ако се случи така, ще се върна утре вечер.
— Кога спиш?
— Когато мога.
Минаха нови десет минути и ровърът на Балард пак подаде сигнал. Балард отговори и Мънроу й каза, че е нужно присъствието на детектив във връзка с обир на обитаемо жилище на Сънсет Булевард.