Тя погледна купчината картони пред себе си и каза:
— Наистина ли ти трябва детектив, лейтенант Мънроу?
— Поискаха такъв. Занимаваш ли се с нещо в момента?
— Не, тръгвам вече.
— Прието. Обади ми се, когато пристигнеш на адреса.
Балард стана и погледна Бош.
— Налага се да тръгвам, а не мога да те оставя тук — каза със съжаление в гласа.
— Сигурна ли си? — попита я той. — Мога да остана тук, на „тръстиката“.
— Не, не си от ЛАПУ. Не мога просто така да те оставя тук без надзор. Ще го отнеса, ако дойде някой и те види сам.
— Е, щом се налага. А аз какво да правя, да дойда с теб ли?
Балард обмисли тази възможност. Можеше да се получи.
— Ако искаш — каза тя. — Вземи купчина картони, които можеш да прегледаш, докато ме чакаш в колата. Нека се надяваме да не се проточи.
Бош бръкна в кашона на пода до себе си и извади колкото картони успя да хване с две ръце. Купчината бе солидна.
— Да вървим тогава.
Адресът на обира беше на пет минути път от участъка. Повикването бе за познато за Балард място, но точният адрес не й говореше нищо. Оказа се, че е стриптийз бар на име „Сирените на Сънсет“. И беше още отворен, което правеше обира малко озадачаващ.
Една патрулна кола вече блокираше зоната, в която клиентите оставяха колите си на пиколата за паркиране. Балард спря точно зад нея. Вече знаеше от радиообмена, че са дошли два екипа, и предположи, че втората кола е в уличката зад сградата.
— Това може да се окаже интересно — обади се Бош.
— Не и за теб — натърти Балард. — Ти ще чакаш тук.
— Да, госпожо.
— Надявам се да се окаже някоя дивотия и ако е така, връщам се веднага. Започвай да мислиш за код седем.
— Гладна ли си?
— Не в момента, но ми се полага почивка за ядене.
Балард изтръгна ровъра от станцията за зареждане и слезе от колата.
— Какво отворено има наблизо? — попита Бош.
— Почти нищо.
Тя затвори вратата на колата и тръгна към входа на „Сирените“.
Интериорът се оказа осветен в приглушено червено. Имаше каса с касиер и грамаден портиер, а по преграден с кадифено въже коридор се минаваше през сводест вход, водещ към залата за танци. Балард виждаше от мястото си три малки сцени под червени прожектори, обособени в имитация на атриуми от магазини на „Тифани“. На сцените стояха жени в различни фази на разсъбличане, но посетителите се брояха на пръсти. Балард си погледна часовника — беше 3:40, а това означаваше, че затварят след двайсет минути. Обърна се към бияча и попита:
— Къде са полицаите?
— Ще ви заведа отзад — отвърна й грамадата.
Отвори врата в същия мотив на червен кадифен магданоз и я поведе към отворената врата на ярко осветен офис. Трима полицаи едва се бяха натъпкали в малка стая пред бюро, зад което седеше мъж. Балард кимна. Униформените бяха Дворек — явно командир, — Ерера и Дайсън, които Балард познаваше добре, понеже бяха един от редките женски екипи, а жените в Късното шоу често ползваха код седем заедно. Ерера бе старшият полицай в екипа и имаше четири нашивки на ръкавите. Партньорката й имаше една. И двете жени бяха с къси прически, за да избегнат опасността някой да ги хване и да дърпа. Балард знаеше, че повечето дни тренират след смените си, което си личеше по налетите им рамене и здравите им бицепси. Момичетата можеха да се справят сами в повечето ситуации, а за Дайсън се говореше, че обича да ги създава.
— Детектив Балард, радвам се, че можахте да ни отделите време — каза Дворек. — Това е господин Пералта, управител на това изискано заведение, който лично пожела да се възползва от услугите ви.
Балард изгледа мъжа зад бюрото. Беше над 50-те, възпълен, със зализана назад коса и дълги островърхи бакенбарди. Носеше крещящо морава жилетка, облечена върху риза с черна яка. На стената зад стола му висеше афиш в рамка, изобразяващ гола жена на пилон, стратегически прикриващ срамните й части, но не чак толкова, че да скрие и окосмяването й, оформено като малко сърце. Вдясно от него стоеше видеомонитор, на който в отделни прозорци се излъчваше сигнал от шестнайсет камери, показващи от различни ъгли сцените, баровете и изходите на бара. Балард различи себе си в един от квадратните прозорци — камерата явно се намираше зад нея, над дясното й рамо.
— Какво мога да направя за вас, сър? — попита тя.
— Това е като сбъдната мечта — проговори Пералта. — Нямах представа, че ЛАПУ се състои почти изцяло от жени. Търсите ли допълнителна работа?
— Сър, имате ли проблем, изискващ намесата на полиция, или не? — строго се осведоми Балард.