— О, да — потвърди Пералта. — Имам проблем… някой се готви да проникне с взлом.
— Готви се? Защо някой би влизал с взлом, ако може спокойно да влезе през входа?
— Вие ми кажете. Това, което казвам аз, е, че се готви. Вижте тук…
Той се обърна към видеомонитора и изтегли изпод плота на бюрото си чекмедже с компютърна клавиатура. Чукна няколко клавиша и изображенията от камерите се смениха с план на заведението.
— Държа под наблюдение всеки отвор — обясни Пералта. — Някой на покрива се ебава с капандурите. Готвят се да влязат ето тук…
Балард се наведе над бюрото, за да вижда екрана по-добре. Той показваше отвори в две от капандурите над сцените.
— И кога се случи това? — попита тя.
— Тази нощ — отговори Пералта. — Да кажем, преди около час.
— И защо ще искат да влизат с взлом?
— Вие шегувате ли се? Тук работим с пари в брой и аз не си тръгвам всяка шибана сутрин от работа с чанта, пълна с пари. Не, не съм толкова глупав. Всичко влиза в сейфа и веднъж, може би два пъти седмично — през деня! — идвам, за да отида до банката, и през цялото време ме придружават двама, които не бихте искали да нервирате.
— Къде е сейфът?
— Стоите върху него.
Балард погледна надолу. Полицаите се изтеглиха към стените на стаичката. В дюшемето на пода се виждаше изрязан капак е дупка за пръст, за отваряне на тайната врата.
— Може ли да се мести? — попита Балард.
— Не — отговори Пералта. — Около него е излят стоманобетон. Ще им се наложи да пробиват дупка… ако не знаят комбинацията, а тя е известна на само трима души.
— И колко има в момента в него?
— Ходих до банката след уикенда, така че тази нощ не е много. Примерно дванайсет хиляди, които ще станат към шестнайсет, когато затворим касата след малко.
Балард се позамисли, вдигна очи, погледна Дворек и му кимна. После каза:
— Окей. Ще огледаме наоколо. Има ли камери на покрива?
— Не — каза Пералта. — Там горе няма нищо.
— Как се стига дотам?
— Не се излиза отвътре. Ще ви трябва стълба отвън.
— Добре. Ще се върна при вас след като проверим. Къде е вратата за задната уличка?
— Марв ще ви заведе.
Пералта бръкна под бюрото си и натисна бутона за повикване на бияча. След малко грамадата от входа се появи.
— Заведи ги отзад, Марв — нареди Пералта. — В уличката.
След няколко минути Балард стоеше в уличката и разглеждаше перваза на покрива на клуба. Сградата беше отделена от останалите, с плосък покрив, извисяващ се на шест метра над тях. Нямаше никакъв начин да се прескочи от съседните сгради, нито се виждаха стълби. Балард погледна зад гърба си. В другия край на уличката се виждаха дъсчени и бетонни огради, явно граничещи с жилищните имоти в квартала.
— Някой ще ми заеме ли фенерче? — попита Балард.
Дайсън свали своя „Пеликан“ от колана си и й го подаде. Беше малко, но мощно електрическо фенерче. Балард обиколи сградата на клуба, търсейки място за качване. Намери такава възможност при западния ъгъл — пристройка от пенобетон, изградена за контейнерите за смет. Беше висока около метър и осемдесет и в съседство е улук, спускащ от покрива. Балард светна нагоре по дължина на улука и видя, че е фиксиран за външната стена със скоби през половин метър.
Дворек се приближи зад нея.
— Ето я и стълбата — каза Балард.
— Да не се качваш? — изненада се Дворек.
— За нищо на света. Но ще повикам хеликоптер. Те ще осветят отвисоко и ако там има хора, ще ги хванем, като решат да слязат.
— Добър план.
— Изпрати сестрите на другия ъгъл, в случай че ония горе имат стълба и опитат да слязат от другата страна. Аз ще извикам помощта офлайн.
— Разбрано.
Балард не искаше да вика хеликоптера по радиото, защото взломаджиите можеше да прослушват честотите на ЛАПУ. Тя поддържаше добри работни отношения е тактическите полицаи на хеликоптера, който покриваше западния район на града през повечето нощи. Те често реагираха на сигналите на диспечерите. Балард беше на земята, а Хедър Рурк, наблюдател-насочвач, във въздуха е партньора си пилота Дан Съмър. Балард изпрати есемес на Рурк.
Горе ли сте?
Минаха две минути преди да получи отговор.
Аха. Току-що приключихме с преследване на избягал от пътно произшествие.
Какво има, РБ?
Балард се досещаше, че екипът Рурк/Съмър е силно възбуден от преследването на кола, опитала да се измъкне от катастрофа. Беше доволна, че са свободни.
Искам да прелетите над стриптийз клуб „Сирените“ над „Сънсет 7171“.