Балард се пресегна и взе бележката.
— Да тръгваме към „Лунна светлина“.
Когато се върнаха в служебната кола на Балард, тя се обади по мобилния си телефон на лейтенант Мънроу и му каза, че отново е на разположение, но в момента разследва следа и няма да бъде в участъка до следващо обаждане. Мънроу я попита по кой случай работи, но тя го отряза с обяснението, че е нещо незначително по любим неин случай. После затвори и запали колата.
— Май не го харесваш много — констатира Бош.
— Аз съм единственият детектив, който трябва да се отчита пред лейтенанта на патрулните — обясни тя. — В действителност той не ми е никакъв началник, но обича да се възприема като такъв. И виж… за онова преди малко. Онова повикване в стриптийз клуба малко ми вдигна адреналина… ожесточих се. Не трябваше да казвам, че си откраднал картона, окей? Извинявам се.
— Не е нужно. Разбирам всичко.
— Не, не разбираш. Не би могъл. Но оценявам, че го казваш.
Тя излезе от празния паркинг на Фермерския базар, качи се на „Феърфакс“ и пое на север.
— Разкажи ми сега за Йоан Кръстителя — помоли го. — Къде отиваме и защо?
— Мисията се намира на „Чероки“ до „Селма“… южно от булеварда — започна Бош. — Има нещо в този тип, който търси да кръщава хора, което ме подразни. Наречи го интуиция… както щеш. Но Дейзи е била изкъпана в белина. Не си падам много по организираната религия, но когато те кръщават… не те ли потапят във водата на Исус?
— И аз не съм особено религиозна… също говоря за организираната религия. Израсла съм в Хавай. Баща ми гонеше вълните. Това беше религията ни.
— Сърфистка значи… А майка ти?
— Изчезнала безследно. Да се върнем на Йоан Кръстителя. Как…
Преди да довърши въпроса си, Балард погледна монтирания на таблото терминал на компютъра за мобилни данни. Той беше на въртяща се стойка и тя помнеше, че бе оставила екрана завъртян съм седалката на шофьора, когато бяха тръгнали от участъка, защото тази седмица нямаше партньор, докато Дженкинс отсъстваше. Сега екранът бе завъртян към Бош.
— Използвал си компютъра — досети се тя. — За да провериш Макмулън?
Бош сви рамене, което тя прие за потвърждение.
— Но как? — настоя да разбере тя. — Откраднал си паролата ми?
— Нищо подобно — отрече Бош. — Използвах тази на старата си партньорка. Тя сменя ежемесечно само последните две цифри. Помни се лесно.
Балард беше на път да спре и да изгони Бош от колата, но в същия момент се сети, че и тя веднъж бе използвала паролата на бившия си партньор, за да влезе в базата данни на участъка. Тогава партньорът й беше мъртъв. Можеше ли сега да укорява Бош за същото?
— Добре… и какво разбра?
— Чист е — отговори Бош. — Няма досие.
Продължиха да пътуват в мълчание. Балард продължи до „Феърфакс“ чак до „Холивуд“, където зави на изток.
— Имаме късмет, че Йоан Кръстителя е задържал вана — каза тя. — Ако Дейзи някога е била в него, може да са останали някакви следи.
Бош кимна.
— И аз си мислех това. Късмет… но само ако той е лошият.
11.
Мисия „Лунна светлина“ се намираше в старо холивудско бунгало, оцеляло неизвестно как през изпитанията на времето. Беше напълно заобиколено от търговски сгради и платени паркинги, обслужващи по една пряка на „Холивуд“ в южна и северна посока. Стоеше като сираче сред бетона, жалка останка от периода, когато Холивуд бил жилищният квартал на деловия център.
Балард се спусна по „Чероки“ откъм булеварда и зави наляво по „Селма“. Фасадата на двуетажното бунгало гледаше към „Чероки“, но имаше преградена с бариера алея за коли, извеждаща до задната страна на къщата, гледаща към „Селма“. Зад бариерата се виждаше бял ван.
— Ето го вана — каза тя. — Ти забеляза ли някъде вътре да свети?
— В два прозореца — отвърна Бош. — Май тази нощ тук не кипи оживление.
Балард спря на паркинга със самообслужване и изгаси фаровете, но остави двигателя и отоплението да работят. Погледна си часовника. Беше почти пет сутринта и тя си спомни, че Бош не разполага с много време.
— Как смяташ? — попита тя. — Можем да се върнем в участъка и да продължим с картоните, преди да тръгнеш.
— Нека заобиколим още веднъж откъм предната страна — предложи Бош. — Да видим какво ни чака.
Балард включи на скорост и излезе от паркинга. Този път, когато минеха покрай мисията, парцелът щеше да остане от страната на Бош и той щеше да може да разгледа по-добре.
Балард се движеше бавно и точно когато подминаваше имота от страната на „Селма“ фаровете на вана зад бариерата светнаха.