— Потегля — възбудено каза Бош.
— Успя ли да го видиш? — попита Балард.
— Не, забелязах само фаровете. Но някой тръгва за някъде… Да разберем кой е и къде отива.
Балард пресече кръстовището и спря на тротоара, все още на „Селма“. Изгаси фаровете.
— Вероятно ни е засякъл.
— Може би не — каза Бош.
Смъкна се надолу на седалката си и се наведе надясно. Балард беше много по-дребна, но направи същото, облегната на лявата страна, сякаш беше заспала. Позата обаче й даваше добър ъгъл за наблюдение през страничното огледало.
Така видя как ванът минава през автоматичната бариера и обръща в тяхна посока по „Селма“.
— Задава се.
Ванът мина покрай колата на детектива без колебание и продължи по „Селма“ към Хайланд Авеню. Там спря и зави наляво. Когато се скри от погледа им, Балард запали фаровете и също потегли по „Селма“.
По „Хайланд“ имаше толкова малко коли, че беше едновременно лесно да се държи ванът под око, но и трудно това да се прави незабелязано. В продължение на няколко преки двете коли бяха единствените на пътя. Бош и Балард напрегнато мълчаха.
На „Мелроуз“ ванът внезапно направи обратен завой и се насочи обратно към „Хайланд“.
— Засякъл ни е — констатира Балард. — И какво сега…
И млъкна, защото ванът зави в пазарен комплекс на ъгъла.
— Продължи надолу още няколко преки — предложи Бош. — После завий обратно и се върни по „Мелроуз“.
Балард изпълни указанията му. Когато стигнаха до пресечката на „Мелроуз“ и „Хайланд“, видяха вана, паркиран през денонощно работещ магазин на „Юм-юм донътс“. Балард знаеше, че мястото е популярно сред екипите на нощната смяна.
— Човекът си купува гевречета — каза Балард. — После ще се върне в мисията или ще тръгне да ги раздава в лагерите на бездомниците с надежда да направи няколко кръщенета.
— Вероятно — съгласи се Бош.
— Искаш ли да влезеш за гевречета и може би да го видиш как изглежда?
— Повече ми се иска да надникна във вана и да видя какво държи там.
— Да го спрем за проверка?
Бош си погледна часовника.
— Да го направим.
След десет минути, след като обсъдиха стратегията си, последваха вана обратно към „Хайланд“. Бяха видели мъж от бялата раса, облечен в нещо подобно на халат за баня до петите, да излиза от „Юм-юм“ с два пакета по 12 гевречета и да сяда зад волана на вана. Когато пресякоха „Сънсет“, Балард включи сигнализацията и продължи по осевата линия, за да може водачът да я види в страничното си огледало. Направи му знак с ръка и той се подчини, отбивайки зад ъгъла на „Хайланд“ и „Селма“.
Балард и Бош слязоха едновременно и се приближиха от двете страни на вана. Балард отметна якето си назад и с ръка върху дръжката на пистолета в кобура застана до шофьорската врата. Прозорецът се спусна още докато приближаваше. Забеляза, че на вратата под прозореца е написано „Йоан 3:16“.
— Добро утро — поздрави тя. — Как сте днес, сър?
— Ъ-ъ… добре съм — отговори той. — Има ли проблем, полицай?
— Всъщност съм детектив. Ще ми покажете ли някакъв документ за самоличност, сър?
Мъжът вече държеше шофьорската си книжка в ръка. Балард я разгледа, като непрестанно местеше поглед между книжката и човека зад волана, за да не бъде изненадана от някаква внезапна реакция. Макмулън имаше брада и дълга коса със сиви кичури в нея, явно появили се след снимката в шофьорската му книжка.
Рождената дата разкриваше, че е 45-годишен. Адресът на местоживеене съвпадаше с адреса на мисията.
— И какво ви извади толкова рано на улицата, сър? — продължи все така небрежно да разпитва Балард.
— Излязох да купя гевреци за моите хора — обясни Макмулън. — А вие защо ме спряхте?
— Постъпи сигнал за ван, който се движи лъкатушейки. Подозираме, че става дума за шофиране след употреба на алкохол. Пили ли сте, сър?
— Не. Изобщо не пия. Алкохолът е творение на дявола.
— Имате ли нещо против да слезете от колата, за да се уверим?
Макмулън забеляза, че Бош го наблюдава втренчено през прозореца от страната на пасажера. Завъртя няколко пъти глава между него и Балард.
— Казах ви вече, че не пия — протестира той. — Не съм близвал капка от двайсет и пет години.
— Тогава ще е много лесно да ни докажете, че сте трезв — успокои го Балард.
Макмулън стискаше волана с такава сила, че Бош забеляза кокалчетата на пръстите му да побеляват.
— Добре — съгласи се накрая той. — Но само си губите времето.
Ръката му се скри надолу и Балард стисна пистолета си в готовност да го използва, но видя Бош да поклаща глава в знак, че всичко е наред. Разнесе се звук от откопчаване на колан. Мъжът отвори вратата, слезе и я затръшна ядно зад себе си. Беше по сандали и облечен по мисионерски в бяла туника, стегната на кръста с въже. Върху нея носеше тога в морав цвят до глезените със златни ширити по ръкавите.