— Има ли някой друг във вана, сър? — продължи да го разпитва Балард.
— Не — отговори Макмулън. — Защо да има?
— Мерки за безопасност, сър. Партньорът ми ще провери, за да сме сигурни. Нещо против?
— Правете каквото искате. Ключалката на страничната врата е счупена. Може да я отвори.
— Окей, сър, сега ви моля да отстъпите зад колата, където е по-безопасно.
Балард кимна на Бош, който сега стоеше пред вана, и последва Макмулън отзад, за да започне старата процедура за проверка на алкохолно опиянение. Първо го накара да върви напред и да направи кръгом, за да има време да хвърли поглед назад, докато Макмулън се отдалечаваше от нея. Видя Бош да се навежда във вътрешността на вана през отворената задна странична врата. Изглежда, всичко беше наред.
Макмулън изпълни упражнението без затруднение.
— Казах ви — обади се той.
— Така е, сър — съгласи се Балард. — Сега искам от вас да се обърнете с лице към мен, да вдигнете десния си крак и да го задържите вдигнат, като останете да стоите само на левия. Разбирате ли ме? След което искам да преброите до десет с вдигнат крак.
— Няма проблем.
Макмулън вдигна крак и заби поглед в Балард.
— Кои сте вие? — попита Балард.
— В смисъл? — не я разбра Макмулън.
— Казахте, че сте купили гевреци за хората си.
— Мисия „Лунна светлина“. Имам паство.
— Значи сте проповедник. Можете вече да свалите крака си.
— В известен смисъл. Просто се опитвам да заведа хората до Божието слово.
— И те се съгласяват доброволно, така ли? Сега повторете същото с другия крак.
— Разбира се. Или си тръгват. Не насилвам никого да прави нищо.
— Предлагате ли легла на хората или възможност да се молят?
— Имаме легла. Хората могат да останат временно. След като намерят Словото, те сами пожелават да зарежат улицата и да направят нещо с живота си. Спасили сме мнозина. И сме кръстили много хора.
Докато Макмулън говореше, Балард чу страничната врата на вана да се затваря, а след това и стъпките на Бош зад себе си.
— Млади момичета? — каза Бош зад гърба й. — И те ли стават част от паството?
Макмулън свали крака си на земята и попита:
— Какво значи това? Защо ме спряхте?
— Защото издирваме момиче, което е изчезнало снощи — обясни Балард. — И имаме свидетел, според когото тя е била насила издърпана във ван.
— Не е бил моят ван — подчерта Макмулън. — Той беше паркиран цялата нощ зад бариерата. Сами видяхте. Там няма нищо.
— Няма в момента — уточни Бош.
— Как смеете! — избухна Макмулън. — Как си осмелявате да петните добрата работа на мисията!? Моята работа е да спасявам човешките души, не да ги погубвам. Кръстосвам по улиците от двайсет и пет години и никой никога не ме е обвинявал в нищо нередно. Нищо!
Докато Макмулън говореше, очите му се напълниха със сълзи, а гласът му се напрегна и изтъня.
— Добре, добре… — опита се да го успокои Балард. — Трябва да разберете, че се налага да задаваме подобни въпроси. Когато изчезне младо момиче, ние трябва да вършим каквото се налага, и понякога да настъпваме някого по пръстите. Можете да си вървите, господин Макмулън. Благодарим ви за съдействието.
— Искам имената ви — настоя Макмулън.
Балард погледна Бош. При спирането на Макмулън те съзнателно не се бяха представили.
— Балард и Бош — каза тя.
— Ще ги запомня — предупреди Макмулън.
— Отлично — обади се Бош.
Макмулън се качи във вана си пред погледите на Балард и Бош, даде рязко газ и остро зави по „Селма“.
— Какво видя? — попита Балард.
— Две пейки за седене и нищо повече — отговори Бош. — Но направих няколко снимки, които ще ти покажа в колата.
— И няма купел за кръщаване, пълен с белина? — уточни Балард.
— Не бих казал.
— И какво мислиш?
— Не означава нищо. Не съм загубил интерес. А ти какво мислиш?
— Нещо не е съвсем наред, но не знам какво. Ще е интересно да видим дали ще се оплаче официално.
— Да се надяваме, че ще го направи.
— Защо? За теб може и да няма значение, но аз не искам срещу мен да има оплакване. Особено ако това означава да обяснявам защо съм била с теб.
— Искам само да кажа, че ако това е нашият човек, той няма да подаде жалба, защото няма да иска някой да разравя случая.