Върнаха се при колата и се качиха. Балард мълчаливо потегли. Започваше да се пита дали обединяването на усилията й с Бош не е било фатална за кариерата й грешка.
Бош
12.
Екипът за извършване на обиска чакаше от зори пред „Пакоима Гуми и Ауспуси“. Да се каже, че собственикът се изненада от присъствието на полицията, щеше да е много меко. Веднага след вдигането на вратата на гаража той остана с вдигнати ръце и с ококорени очи огледа струпването на полицейски коли пред фирмата си.
Бош първи слезе от своята и пак първи стигна до него.
— Господин Кардинале? Можете да свалите ръцете си. Аз съм детектив Бош от полицейския участък на Сан Фернандо. Имаме заповед за претърсване на това помещение.
— Какво? — попита Кардинале. За какво говорите?
Бош му връчи заповедта.
— Това е заповед за обиск. Подписана е от съдия. Тя ни позволява да потърсим специфична улика, свързана с престъпление.
— Какво престъпление? — извика Кардинале. — Бизнесът ми е чист! Аз не съм онзи, който е бил тук преди мен.
— Това ни е известно, сър. Престъплението има отношение към предишния собственик на фирмата, но ние въпреки това трябва да извършим обиска, защото вярваме, че вещественото доказателство може все още да е на място.
— Продължавам да недоумявам за какво говорите. Тук няма престъпление.
На Бош му се наложи да разясни все по-подробно и по-подробно, преди Кардинале най-сетне да схване какво се случва. Беше около 50-годишен, с коремче и сива оредяваща коса. По ръцете му имаше белези от цял живот работа с коли. Предмишниците му бяха покрити със сини татуировки, които се сториха на Бош като стари военни емблеми.
— Преди колко години поехте този бизнес? — попита Бош.
— Преди осем — отговори Кардинале. — Купих го в налични. Никакви заеми. Собствени пари, заработени с кървава пот.
— Когато купихте фирмата, направихте ли някакви промени вътре?
— Много. Подмених всички инструменти с нови. Модернизирах. Разчистих старите боклуци.
— А сградната конструкция? Някакви промени?
— Приведох нещата в ред. Закърпване, боядисване… обичайните неща. Отвън и вътре.
Бош огледа сградата. Беше стандартна постройка от сгуробетон. Изглеждаше солидна отвън.
— Какво сте закърпили?
— Дупки в стените, избити прозорци. Не помня всичко, което направих.
— А помните ли някакви дупки от куршуми?
Това накара Кардинале да замълчи. Погледът му се отмести от Бош в напън да си спомни подробностите по приемането на сервиза.
— Да не казвате, че тук е бил застрелян някой? — предпазливо попита той.
— Не, не е това — успокои го Бош. — Търсим куршуми, които са били изстреляни в стените.
Кардинале кимна с видимо облекчение.
— Да, имаше дупки от куршуми — потвърди най-сетне той. — Искам да кажа, че имаше дупки, които изглеждаха като от куршуми. Лично ги измазах и боядисах.
— Можете ли да ми покажете къде точно? — помоли Бош.
Кардинале влезе в гаража и Бош влезе с него, като направи знак на Лурдес и Лусон да ги последват. Собственикът ги заведе до задната стена на първото гаражно отделение.
— Ето тук — посочи той. В тази стена имаше дупки, които изглеждаха като от куршуми. Сега си спомням, че точно така ми се стори тогава. Замазахме ги.
Пръстът му сочеше зад тезгях, отрупан с инструменти и менгемета за огъване на тръби. Мястото съответстваше на описанието, което Бош бе получил от Мартин Перес.
— Окей — каза Бош. — Ще се наложи да преместим този тезгях и инструментите. И ще трябва да разбием стената.
— И кой ще я възстанови? — възкликна Кардинале.
— Имаме екип от поддръжката към градската община, който ще извърши нужния ремонт. Не мога да гарантирам, че в края на деня всичко ще бъде пребоядисано и ще е точно както изглежда сега, но и това ще стане.
Кардинале се намръщи. Явно нямаше особена вяра на даденото обещание. Бош се обърна към Лурдес.
— Нека момчетата разчистят каквото е нужно, а след това първо да проверят с металотърсач — каза той. — Да действаме по-бързо и да се махнем оттук, преди някой от квартала да е забелязал.
— Късно е — каза Лурдес.
И му направи знак, че иска да разменят няколко думи насаме.
— Имаме проблем — обясни му шепнешком. — Колегата от ЛАПУ казва, че Транкило Кортес е на отсрещната страна на улицата.
— Те шегуваш ли се? — удиви се Бош. — Как е разбрал толкова бързо?
— Добър въпрос. При това е тук с някои от момчетата си.
— Я да видим.