— Ако имаме, ще я открия.
Бош мина покрай него и се върна в гаража. В момента металният детектор, който обикновено се използваше за откриване на подземни водопроводи, сега „прослушваше“ задната стена. Уредът лесно напипа редиците винтове, използвани за фиксиране на стената от гипсокартон към вътрешните щифтове, но друг сигнал не се чуваше. Изстреляният в главата на Кристобал Вега куршум бе с метална обвивка, 38-и калибър. Подобни метални парчета би трябвало лесно да се регистрират като винтове.
Въпреки усещането си, че търсенето на куршуми е обречено на неуспех, Бош реши да остане до края на обиска и даде разрешение на работниците да срежат гипсокартона и разбият стената зад него. Прецени, че дори Кортес да бе изчовъркал куршумите от стената още преди години, задната повърхност на гипсокартона ще покаже къде точно са пробили куршумите и съответно къде стената е била измазана, за да се заличат следите. Това щеше да е едно малко потвърждение на разказа на Перес. Може би недостатъчно, за да приближи делото до съдебна зала, но потвърждението си е потвърждение.
Работниците срязаха гипсокартона между фиксиращите щифтове. После детективите разгледаха повърхността на 40-сантиметровия изрязан панел за следи от преминали през него куршуми.
Третото срязване донесе очаквания резултат. Беше очевидно, че бе имало две прониквания — в потвърждение на разказа на Перес. Отворите бяха малки, точно е размера на куршуми, и нямаше никакви индикации, че някой се е опитвал да изчовърква куршумите. Това противоречеше на хипотезата на Бош защо Кортес се бе появил да злорадства.
Изстрелите бяха попаднали на четири сантиметра един от друг и това отново бе индикация, че са били направени като при описания от Перес тест. Небоядисаният панел от сгуробетон, съответстващ на пробивите, носеше следи от поражения, но нямаше куршуми. Екипът беше осигурил присъствието на експерт по балистика от шерифството на окръг Ел Ей, които работеха на договор с малкия СФПУ по отношение на криминологичните изследвания. Негова бе задачата да пресее изпражненията на плъхове, коса и други боклуци, насъбрали се на дъното на пролуката между гипсокартона и стената от сгуробетон. Казваше се Хармън и използваше метален шиш, за да рови из петнайсетте сантиметра боклуци, да ги изгребе и да ги разпръсне на пода на сервиза.
Бош записваше с телефона си усилията на Хармън: знаеше, че в един момент може да се наложи да покаже на журито от съдебни заседатели всички стъпки, през които е минало събирането на веществени доказателства срещу Транкило Кортес.
— Намерих един — обади се Хармън.
С помощта на шиша изчука един куршум от плътната маса и го изтърколи на чисто място на циментовия под. Бош се наведе, без да изпуска записващия телефон. Когато видя металното парче, надеждите му за успех бяха покрусени. Проектилът беше разкъсал металната си обвивка и се бе сплескал като палачинка при удара в сгуробетона на стената. Бош щеше да изчака мнението на експерта, но бе участвал в прекалено голям брой случаи, за да е наясно, че куршумът е прекалено деформиран, за да бъде използван за сравнение с онзи, който бе убил Кристобал Вега.
— Ха… ето още един — обяви — Хармън.
Хвана втория куршум с облечената си в ръкавица ръка и го вдигна. Бош напрегнато се вгледа.
Но този беше в още по-лошо състояние. И той се бе сплескал, но в допълнение се беше и разпаднал. Парчето по-скоро бе половинката от куршум.
— Трябва да има още — каза той, макар това да бе излишно за човек с опита на Хармън.
— Продължавам да търся — увери го Хармън.
Телефонът на Бош извибрира за постъпило повикване, но той го остави да отиде в гласовата поща, за да не прекъсва записа.
Хармън скоро намери и остатъка от втория куршум, който, естествено, бе в същото трагично състояние. След това се залови с обработката на веществените доказателства.
— Детектив, приличате ми на човек, който е наясно с нещата — каза той, без да поглежда Бош. — И вероятно се досещате какво ще ви кажа.
— Не стават, нали? — подсказа Бо.
— Не и за сравнение под микроскоп — уточни Хармън. — Ще можем да определим марката и има предостатъчно материал за анализ на сплавта, но вие знаете как ще се приеме това.
— Наясно съм.
Съставът на куршумите можеше да бъде определен и сравнен с куршума, убил Перес, и бе възможно това да доведе до заключение, че куршумите са от един и същи производител или група производители, но това в никакъв случай не беше като използване на следите от нареза в цевта, оставени по куршума при излитането му. Беше като да кажеш, че куршумите са от една партида или че са изстреляни от едно оръжие. Разликата носеше върху себе си надпис „основателно съмнение“.