Беше пределно ясно, че случаят се изплъзва. Бош се изправи.
— Нека все пак направим анализа на сплавта.
Беше последен акт на отчаянието.
— Ще говоря с шефа — обеща Хармън. Ще му обясня, че това е уместно, и ще ви съобщим.
Бош знаеше, че никой не може да му даде гаранция кога ще стане това. Анализът на сплави струваше както пари, така и време. СФПУ беше най-незначителният клиент на лабораторията на шерифството. Всички техни специални искания отиваха в списъка „При удобна възможност“.
Бош отстъпи крачка назад и последна Лурдес с поглед, който казваше, че нещата отиват на зле. После се обърна към бригадира на групата работници.
— Окей, сега трябва да възстановим това място. Налага се да запазим парчето от стената, където намерихме дупките от куршуми. Така че тази част ще трябва да я подмените.
Единият от хората изсумтя утвърдително и хората излязоха, за да вземат от камиона нужните им инструменти, както и ново парче гипсокартон.
Лурдес се приближи до Бош.
— Добре де, ако в стената все пак е имало куршуми, за какво злорадстваше Кортес?
— Нямам представа — отговори й Бош. — Той знаеше нещо, но се съмнявам да е бил сигурен, че куршумите ще се окажат неизползваеми.
Лурдес поклати глава и отстъпи назад, за да направи място на работниците с гипсокартона.
Телефонът на Бош отново сигнализира, че го търсят, и той излезе от гаража. Идентификаторът на обаждащия се бе блокиран, но той реши все пак да приеме разговора.
— Бош.
— Хари Бош?
— Точно така. Кой се обажда?
— Тед Ланарк, отдел „Убийства“ към шерифството. Имаш ли минутка?
— Какво се е случило?
— Какво можеш да ми кажеш за човек на име Мартин Перес?
И Бош се досети защо Кортес се бе държал, сякаш дърпаше света на конци.
— Той е периферен свидетел по гангстерско убийство, над което работя. Защо се интересуваш?
— Мъртъв е и трябва да открия кой го е убил.
Бош затвори очи.
— Къде? — попита след къса пауза.
— В апартамента му — отговори Ланарк. — Някой е забил куршум в тила му.
Бош отвори очи и се огледа за Лурдес.
— Бош, не се ли питаш откъде ти знам телефона? — попита Ланарк.
— Да — изморено каза Бош. — Откъде?
— Намерихме в устата му визитната ти картичка с твоя номер. На мен ми се стори като послание или нещо такова.
— Идвам — каза Бош.
— Чакаме те…
13.
Нещата изглеждаха така, сякаш убиецът бе искал да облекчи хазяина в почистването за следващото отдаване на жилището под наем. Мартин Перес бе накаран да коленичи в душкабината с пожълтели от употреба плочки и плъзгаща се стъклена врата. След това го бяха простреляли с един куршум в тила. Беше рухнал напред и надясно, пръските кръв и мозъчна тъкан бяха останали в заграждението на кабината, а част от тях дори удобно се бе източила през сифона в пода.
Криминолозите още не бяха свалили визитката, мушната между двата предни зъба на Перес. Тя лесно се четеше, понеже стърчеше от устата му.
За Бош бе ясно, че оръжието не е 38-и калибър, понеже куршумът бе минал през черепа на жертвата и бе излязъл с експлозивна сила. Една от плочките на стената, пред която Перес бе стоял, бе счупена, както и друга на пода до сифона. Следите бяха чисто бели, все още неуспели да пожълтеят с времето и от мръсотията.
— Намерихте ли куршума? — попита той.
Беше първият му въпрос след петминутен оглед на местопрестъплението. Беше дошъл с колата от Алхамбра заедно с Лурдес. Шерифският следовател Ланарк и партньорът му Бойс им бяха разказали досега наученото в разследването на убийството на Перес и ги бяха придружили до банята, за да им покажат местопрестъплението. Отношенията им бяха образец на сътрудничество между два участъка.
— Не — отговори Ланарк, — но не сме го местили. Смятаме, че може да е в корема му. Пронизва го през главата, рикошира под ъгъл надолу в стената пред него, отново рикошира от пода и свършва в него, преди да се е свлякъл. Нова реализация на двойния изстрел, а?
— Да — съгласи се Бош.
— Видяхте ли достатъчно? Хайде сега да се махаме оттук и да поговорим по-подробно навън.
— Разбира се.
Излязоха в дворчето пред двуетажния жилищен блок. Бойс се присъедини към тях. Двамата от шерифството бяха опитни детективи, спокойни външно, но с очи, които не спираха да се движат и да разглеждат. Ланарк беше чернокож, а Бойс — бял.
Бош ги изпревари с въпросите: