— Установен ли е часът на смъртта?
— Обитателка на това прекрасно място е чула гласове и после приглушен изстрел някъде към пет тази сутрин — отговори Ланарк. — След това чула още викове и после тичане в посока на улицата. Били са поне двама.
— Два гласа са викали след стрелбата? — поиска да се увери Бош.
— Да, след — потвърди Ланарк. — Но ти не си тук, за да ни разпитваш, Бош. Повикахме те, за да ти зададем ние някои въпроси.
— Да — каза Бош. — Питайте.
— Номер едно — каза Бойс. — Ако този човек е бил някакъв свидетел по случай, защо не е бил с охрана?
— Смятахме, че е защитен — обясни Бош. — Самият той смяташе, че е защитен. Беше се изнесъл от квартала и бяха изтекли десет години след напускането му на бандата. Каза, че никой не знаел къде се намира, и отказа физическа защита или преместване. Не сме използвали истинското му име нито в някакви доклади, нито при изпълнение на заповедта за обиск.
— Освен това бяхме в начална фаза на използване на неговата информация и дори още не бяхме потвърдили нищо от нея — допълни Лурдес. — Точно затова беше и обискът, който извършихме тази сутрин.
Ланарк кимна и прехвърли погледа си от Лурдес върху Бош.
— Кога си му дал визитната си картичка?
— В края на първия ни разговор — отвърна Бош. — Трябва да проверя точната дата… но беше преди около месец.
— И казваш, че той не е имал връзка с никого от стария си квартал? — уточни Ланарк.
— Така поне ми каза той — каза Бош. — Потвърдено от нашите момчета, които се занимават с бандите.
— Добре де, какво ти казва инстинктът в случая? — попита Бойс.
— Инстинктът ми ли…? Моят инстинкт ми подсказва, че имаме изтичане на информация. Някой от нашите е казал на някого от другите за предстоящия обиск. Информацията е стигнала до друг, който е знаел какво ще намерим в стената на гаража, и той е ликвидирал свидетеля, който би могъл да свърже нещата.
— И този друг е Транкило Кортес? — подсказа Бойс.
— Някой на служба при него — каза Бош.
— Сега Кортес взема решенията — намеси се Лурдес. — Той е на върха в бандата.
Двамата от шерифството се спогледаха и кимнаха.
— Добре — заключи Ланарк, — засега това май е всичко. Ще довършим тук и съм сигурен, че пак ще се чуем.
На излизане през бариерата на входа на двора Бош огледа цимента, търсейки кървави петна. Не видя такива и след малко беше на седалката до Лурдес в служебната й кола.
— Какво мислиш? — попита Лурдес, докато потегляше. — Наша ли е издънката?
— Не знам — каза Бош. — Може би… В крайна сметка Перес отказа охрана.
— Наистина ли смяташ, че някой е съобщил на санферите?
— И това не знам. Определено ще разследваме тази възможност и ако има изтичане, ще го разкрием. Но е възможно Мартин сам да е споделил каквото не трябва с когото не трябва. Може и никога да не разберем как точно се е случило.
Бош се замисли за подписалия заповедта съдия. Той му беше задал няколко въпроса относно неназования в искането източник, но подобен интерес бе изглеждал уместен, а и съдията така и не бе поискал да научи истинското име. Съдия Ландри бе в професията от поне двайсет години, при това беше юрист второ поколение и дори се бе кандидатирал за мястото във Върховния съд, заемано от баща му цели трийсет години преди да почине. Изглеждаше просто невероятно обсъжданата в кабинета на съдията информация, дала основания за подписване на заповедта, да е стигнала някак до Транкило Кортес или който и да било от санферите. Това изтичане, съзнателно или не, трябваше да е станало по друг канал. Бош се сети за Яро — детектива от ЛАПУ, който бе изпратен да присъства на обиска. Всички детективи, занимаващи се с бандите, имаха информатори в тях. Постоянният поток информация от бандата бе жизненоважен и понякога ставаше в замяна на насрещна информация.
Лурдес маневрираше в посока на магистрала 10, за да продължат по нея на запад.
— Видях те да се оглеждаш за нещо на тръгване — каза тя. — Нещо конкретно?
— Да — потвърди Бош. — Кръв.
— Кръв? Чия кръв?
— На стрелеца. Анализира ли ъгъла на рикошета в банята?
— Не, не успях да се вмъкна там от вас, мъжете, дето се бяхте натъпкали вътре. Стоях отзад. Мислиш, че убиецът се е самонаранил при рикошета?
— Възможно е. Може да обясни виковете след стрелбата, чути от свидетеля. Шерифите смятат, че куршумът е попаднал в Перес, но на мен ми се струва, че не е така. По-скоро смятам, че куршумът е рикоширал ниско, минал е между краката на Перес и е улучил нашия убиец. Може би в крака.
— Това би било добре.
— Когато превъртят онзи труп, и те ще го разберат, но ние имаме шанс да реагираме изпреварващо. Дали твоят човек, Хосе, не знае при кого ходят да ги закърпва?