Стриктно казано, Балард трябваше да следва процедурата, съгласно която първо се изискваше да огледа местопрестъплението и да набележи вероятните места, в които заподозреният би могъл да остави отпечатъци. Едва тогава трябваше да вика колата за снемането им. Но в действителност опреше ли до имотни престъпления, практиката беше точно обратната. Забавяне при извикване на колата за отпечатъци обикновено водеше до голямо чакане. Така че тя гледаше да изпрати колкото може повече заявки и едва тогава се залавяше за местопрестъплението. В крайна сметка винаги можеше да отмени повикването, ако не намереше вероятни места.
Знаеше, че малко прекалява с Дилон, но все пак реши да опита късмета си и направо го попита дали случайно няма резерва маска за дишане. Той пък я изненада, като й отговори утвърдително.
Отиде до багажника на колата и вдигна вратата. Вътре беше претъпкано с прахосмукачки и всякакво друго оборудване. Извади кутия с маски за еднократна употреба от чекмеджето на един шкаф за инструменти и й подаде една.
— Филтърът е за един ден — предупреди я. — Внимавайте.
— Благодаря — искрено каза Балард.
— А визитките ми са тук.
Бръкна в друго чекмедже и извади десетина картички. Даде ги на Балард и тя видя под съкращението ККС пълното име на фирмата: Кеми-Кал Био Сървисис. Сложи визитките в джоба си и благодари на Дилон; знаеше, че възможностите да препоръча услугите му няма да са много.
Остави го при колата и влезе в къщата, този път с маска на устата. Застана в средата на дневната и огледа стаята, като наблюдаваше и анализираше. Премахването на източника на миризмата — разлагащия се труп — обясняваше спадането на нивото на интензивността на зловонието. Но Балард и друг път бе попадала на подобни места, пак дни след смъртта, и сега бе убедена, че тук има нещо повече от простото изнасяне на тялото. Затова реши, че трябва да търси отворен прозорец.
Дръпна пердетата, скриващи високия от пода до тавана прозорец, който допринасяше за зрелищната гледка като от самолет навън. Видя, че цялата стъклена стена всъщност е плъзгащ се панел, който се прибираше в стената и даваше достъп до платформа навън. Плъзна панела и излезе.
Терасата се простираше по цялата дължина на къщата, включително покрай спалнята за гости и основната спалня. В другия край на терасата се виждаше външното тяло на климатик. Беше демонтиран от стената под прозореца и беше оставен там. Изглежда, това бе точката на проникване в къщата и обяснението за не така силната миризма.
Балард отиде до отвора. Беше с размер половин на един метър. Самият климатик изглеждаше относително нов. Собственичката вероятно го бе добавила, за да осигури на спалнята комфортна прохлада през най-горещите летни седмици.
Балард бе сигурна, че това е мястото, през което е проникнал крадецът. Въпросът бе как е стигнал до него. Къщата бе надвиснала над стръмен склон. Тя отиде до перилата и погледна надолу. Не, не можеше да е оттук. Щеше да е истински алпинистки подвиг с използване на въжета и котки. Подобно планиране не се връзваше с факта, че климатикът бе оставен изваден от стената. Тук по-скоро ставаше дума за калпава работа на случаен бандит, а не за методичен планировчик.
Погледна нагоре. Покривът на терасата се поддържаше в четири точки от сложно орнаментирано ковано желязо в повтарящ се мотив на преплетени клони, които се кръстосваха между две носещи колони. Нарочно или по-скоро не, но това представляваше импровизирана стълба, спускаща се от покрива.
Върна се в къщата и излезе през предната врата. Дилон се беше облегнал на фургона си. Когато я видя, се поизправи и разпери въпросително ръце.
— Къде е колата? Кога ще мога да се махна оттук?
— Скоро — успокои го Балард. — Благодаря ви за търпението.
После посочи фургона и каза:
— Видях, че имате стълба. Мога ли да я взема за няколко минути? Искам да се кача на покрива.
Дилон изглеждаше щастлив да има някаква задача, още повече че това допълнително задължаваше ЛАПУ към него.
— Няма проблем.
Докато Дилон сваляше стълбата, Балард излезе на улицата и мина покрай фасадата на къщата. Строителната конструкция изглеждаше фокусирана върху гледката от другата страна, където се намираха терасата, прозорците и стъклените врати. Тази страна, която отстоеше на само метър от тротоара, беше безлична и монотонна, ако се изключеха предната врата и малкият прозорец на основната спалня. Непристъпността донякъде се смекчаваше от редуващите се циментови кашпи за растения, в които се виждаха бамбукови филизи и решетка с оплетена в нея виеща се растителност. Балард огледа решетката и забеляза места, където пълзящата растителност бе повредена от някой, който явно бе използвал свръзките за стъпване и захващане с ръка. Това беше втора импровизирана стълба.