Дилон подпря шумно сгъваемата стълба на стената на къщата. Балард погледна към него и той й направи жест: „Моля, ваша е!“.
Дилон хвана стълбата за сигурност и Балард се качи на плоския покрив. Мина по отсамния край, оглеждайки чакъла за стъпки или други следи. Не намери.
Отиде до задния перваз и вдигна поглед към гледката. Вече се стъмваше и залязващото слънце оцветяваше небето в червено и розово. Знаеше, че на плажа залезът би изглеждал още по-зрелищно. Сети се за Ейрън и си напомни да провери дали няма някакви новини за мъжа, когото бе извадил от мъртвото вълнение.
Наложи си да се съсредоточи. Вече беше сигурна, че е разгадала пътя на взломаджията. Той се бе изкатерил по решетката пред фасадата, беше минал по покрива и се бе спуснал на терасата по орнаментираното желязо. Беше демонтирал климатика, беше проникнал в къщата и беше отмъкнал трите картини и всичко останало, което щеше да се установи впоследствие. След това, изглежда, просто бе излязъл през предната врата с откраднатото, оставяйки я открехната.
Всичко това представляваше смес от гениалност и наивност. Всички аспекти на обира подсказваха, че е станал под прикритие на тъмнината. Това на свой ред означаваше, че се е случил в нощта след откриване смъртта на жертвата. Някой бе действал бързо, най-вероятно знаейки за картините в дома и стойността им, както, разбира се, и за смъртта на собственичката им.
Завъртя се и огледа квартала. Знаеше, че тук бъка от камери. Тяхното откриване и използване винаги беше сред първите приоритети, предписвани по процедура: първо се търсеха видеозаписи, а чак после свидетели. Камерите не лъжат и не се объркват.
Булевард „Холивуд“ се виеше в подножието на планината. Къщата, в която се намираше, беше разположена на остър завой. Балард забеляза на завоя къща, която имаше камера, предизвикателно насочена към странична стълба, водеща надолу до площадка под нивото на уличното платно. Знаеше, че в зависимост от ъгъла на камерата има шанс нейното полезрение да включва и покрива, на който сега стоеше.
Пристигна колата за отпечатъци и Балард слезе по стълбата. Първо разведе техника из дома и по терасата и му посочи стената, където се бяха намирали трите Уорхола, както и сваления на терасата климатик, които бяха възможни места за отпечатъци. След това му представи Дилон и му нареди да започне с неговите отпечатъци, за да могат да бъдат изключени от евентуално свалените други. Благодари на Дилон за отделеното време и оказаната й помощ и му каза, че може да си ходи веднага след като му снемат пръстовите отпечатъци.
— Сигурна ли сте, че не бих могъл да почистя тази нощ? — с надежда попита той. — Не е проблем да изчакам.
— Не е възможно — отсече Балард. — Госпожица Кларк ще трябва да огледа къщата в присъствието на някой от дневната смяна. Не бихме искали да бъде почистено преди това.
— Е, надявах се все пак.
— Съжалявам, не става.
— Щом не става — не става. Моля ви, поне раздайте визитките.
Махна вяло с ръка и отиде до задницата на фургона, за да затвори вратата му. Балард тръгна по улицата към камерата, която бе видяла. След десет минути вече разговаряше със собственика на дома и надничаше през рамото му, за да следи видеозаписа от камерата, гледаща странично. Той разкриваше пълен, но мътен изглед на целия покрив на обраната къща.
— Да започнем от полунощ — каза Балард.
17.
Балард беше извадила значката си в очакване вратата да се отвори. Мъжът, който се бе показал, изглеждаше загрижен, но не и изненадан. Беше по анцуг и дори беше вдигнал качулката на суичъра си. Въпреки непретенциозното облекло Балард разпозна в него човек, който се осланя на постиженията на науката. Имаше мощна шия е изпъкнали вени и твърдия поглед на човек, ползващ стероиди. Кестенявата му коса беше вчесана гладко назад. Зелените му очи бяха замъглени. Беше по-нисък о Балард, но под дрехите му личеше мускулесто тяло.
— Господин Бехтел? Тиодор Бехтел?