Бехтел се подчини, но поклати глава, сякаш ставаше дума за грандиозно недоразумение.
— Наистина ли ме арестувате?
— Ще обясните ли защо сте се покатерили на покрива на къщата от другата страна на улицата, проникнали сте в нея през задната тераса и сте изнесли оттам три произведения на изкуството на стойност няколкостотин хиляди долара?
Бехтел не проговори, но изглеждаше изненадан от информацията, с която тя разполагаше.
— Да, има видеозапис — съобщи му Балард.
— Ами… трябваше някак да вляза там — каза той. — Иначе някой друг щеше да го направи и картините щяха да изчезнат.
— Всъщност това са репродукции. Копия.
— Каквито и да са. Не съм ги откраднал.
— Взехте ли нещо друго освен репродукциите?
— Не, защо да го правя? Интересуваха ме само картините. Репродукциите, искам да кажа.
Балард трябваше да реши дали да сложи белезници на Бехтел, за да неутрализира заплахата, или да изчака подкреплението, което едва ли щеше да пристигне по-рано от десетина-петнайсет минути. Това беше твърде дълго време за чакане в присъствието на заподозрян, който не е изцяло под контрол.
— Областният прокурор ще реши извършено ли е наистина престъпление. Но аз ще ви арестувам. В момента обаче искам да…
— Това е такава дивотия, че…
— … станете от стола и да се обърнете с лице към стената. След това ще коленичите и ще сплетете пръсти на тила си.
Бехтел стана, без да помръдва повече.
— Коленичете!
— Не, няма да коленича. Не съм направил нищо лошо.
— Вие сте арестуван. Коленичете на пода и сплетете…
Не можа да довърши. Бехтел тръгна към нея. Беше й кристално ясно, че ако извади пистолета си, вероятно ще стреля и това ще сложи край на кариерата й без значение колко оправдано щеше да е използването на огнестрелно оръжие.
Но не беше ясно дали Бехтел се е насочил срещу нея, или просто иска да я заобиколи и да излезе от стаята.
В първия момент изглеждаше, че целта му е вратата, но в следващия той внезапно се извъртя към нея. Балард се опита да използва предимството му срещу него самия — благодарение на чудесата на химията той беше с много по-развита мускулатура от нейната, но беше прекадено тежък, с широк гръден кош и огромни бицепси. Но долната част на тялото му бе дребна и неразвита.
Балард го изрита в слабините, след което отстъпи две крачки назад и една встрани, докато той се сви и залитна напред с остър стон. Тя го сграбчи за дясната китка и лакът, натисна китката надолу, издърпа лакътя нагоре и го превъртя през бедрото си. Той рухна по очи и тя стовари всичките си 55 килограма с коленете надолу върху задника му.
— Да не си помръднал!
Но той не я послуша. Изръмжа като чудовище и опита да се надигне с подобие на лицева опора. Балард заби коляно в ребрата му и той отново се отпусна на пода с тежко „Уф!“. Тя бързо откачи белезниците от колана си и щракна едната гривна на дясната му китка, преди да е разбрал, че го оковават. Преди да успее да сложи и втората, той започна да се бори, но Балард имаше предимство: събра китките му на гърба и щракна и втората гривна върху лявата му китка. Сега вече Бехтел беше под контрол.
Балард се изправи изтощена, но възбудена от това, че бе свалила много по-едрия и по-силен от нея мъж на пода.
— Отиваш в ареста, шибаняко!
— Това е голяма грешка. Стига… това е грешка!
— Ще го кажеш на съдията. Нямаш представа колко обичат да слушат дивотии от такива като теб.
— Ще съжаляваш!
— Повярвай ми, вече съжалявам. Но това не променя нищо. Ти отиваш в ареста.
Бош
18.
Бош и Лурдес бяха прекарали остатъка от деня наблюдавайки д-р Хайме Енрикес, за да видят ще посети ли той някого в дома му. Енрикес беше чедо на Сан Фернандо. Беше детето, което бе преуспяло, но не си бе тръгнало. Като обучен в Калифорнийския университет на Лос Анджелис лекар, той би могъл да си намери работа навсякъде из страната. Вместо това се бе прибрал у дома и сега беше много натоварен общопрактикуващ лекар заедно с още двама доктори, които да поемат излишъка от пациенти на д-р Енрикес. Той бе олицетворение на успеха в Сан Фернандо, след като бе израсъл в предградие гето, а сега живееше в луксозния Хънтингтън Истейтс — най-красивият и безопасен квартал на града.
Но макар външно да бе олицетворение на успеха и достопочтеността, името му тайно фигурираше в секретната информация за бандите на Сан Фернандо. И баща му, и дядо му били някога санфери, а лоялността — принудена или доброволна — винаги има дълбоки корени. Тайната на живота му бе, че Енрикес беше заподозрян за гангстерски доктор, а Бош и Лурдес искаха да разберат дали той полага някакви грижи за убиеца на Мартин Перес. Братовчедът на Лурдес ги бе насочил към Енрикес — той бил един от тримата лекари под радара на отдела за борба с бандите. Само че другите двама вече бяха с възбудени разследвания срещу тях от страна на щатската медицинска комисия, а освен това според интерпретацията на Хосе в подобен случай — убийството на свидетел — санферите щели да се обърнат към най-добрия си медик, който при това живееше безукорен живот.