Ледът обаче го дразнеше и го държеше буден, докато не реши, че болката е отслабнала до ниво, което му позволява да заспи. Тогава размота бинта и сложи пликчето в празната шампаниера, която държеше до леглото си в случай, че пликчето с лед протече.
Заспа скоро след това и леко похъркваше, когато го събуди звукът от отварянето на вратата. Напрегна се за момент, но видя женски силует на фона на слабата светлина откъм коридора. Беше Елизабет. Беше гола. Приближи се до леглото, мушна се под чаршафа и яхна Бош. Наведе се и го целуна страстно, преди той да успее да каже нещо, преди да й напомни, че е стар и да не очаква чудеса от него, а още по-малко да навлезе в етиката да има връзка с майката на дъщеря, чието убийство разследва.
Елизабет задържа устата си върху неговата и бавно започна да клати бедрата си. Бош усети прилива на топлина откъм тялото му и реагира по естествения начин. Не след дълго тя посегна надолу да събуе боксерките му. Коляното на Бош вече не го болеше или по-скоро ако още имаше някаква болка, той не я усещаше. Елизабет владееше инициативата и сама го насочи в себе си. Сега бедрата й се движеха напред-назад в постоянен ритъм. Бе сложила ръце на раменете му и бе извила гърба си в дъга. Чаршафът се бе смъкнал от леглото. Бош я погледна в сумрака. Главата й бе отметната и тя сякаш гледаше тавана. Мълчеше. Гърдите й се люлееха над него. Той сложи ръце на кръста й, за да я вкара в своя ритъм.
Никой не говореше и не бе издал звук с изключение на дълбокото им дишане. Първо той усети хълбоците й да потреперват, а след малко и той протегна ръце и я притисна към себе си, когато тялото му създаде онзи момент, който те кара да забравиш за всички останали моменти — всичкия страх и цялата тъга, — които изчезват и остава само радост. Само надежда. А понякога и любов.
Никой от двамата не помръдваше, сякаш и двамата се опасяваха, че дори едно мигване може да развали магията. После тя завря лице в сгъвката на шията му и го целуна по рамото. Бяха живели при самоналожени правила. Бош й бе казал, че няма задни мисли в поканата му да живее при него, а тя му бе отговорила, че нещата никога не могат да стигнат дотам, понеже е загубила част от себе си — онази част, с която да се докосне до друг човек.
Но ето че нещата се бяха развили различно. Бош се питаше дали това не е нейното сбогуване. И дали утре тя наистина ще си тръгне.
Сложи ръка на гърба й и я погали по гръбнака с палец и показалец. Стори му се, че чува приглушено кискане. Ако беше… никога не бе чувал от нея подобен звук.
— Не искам да си тръгваш — прошепна й. — Дори ако подобно нещо не се случи никога повече. Дори ако е било грешка. Не искам да си тръгваш. Не още…
Тя се надигна и го погледна в тъмнината. Той виждаше лекия проблясък на очите й. Усещаше натиска на гърдите й върху себе си. Целуна го. Не беше като дългата страстна целувка, с която бе започнала. Беше бърза целувка по устните, след която тя слезе от него.
— Това шампаниера ли е? — попита. — Знаел си, че ще дойда?
— Не — отговори Бош. — Искам да кажа… използвам шампаниерата за пликчето с лед за коляното ми.
— О…
— Защо не останеш при мен тази нощ?
— Не, харесвам си моето легло. Лека нощ, Хари.
И тръгна към вратата.
— Лека нощ — прошепна повече на себе си Бош.
Тя излезе и затвори вратата. Бош остана дълго загледан в нея.
Балард
20.
Беше един след полунощ и доста след началото на смяната й, преди да успее да приключи с документацията за ареста и обвинението срещу Тиодор Бехтел по подозрение за влизане с взлом и кражба в големи размери. След като го бяха заключили в самостоятелна килия в участъка, тя бе минала през паркинга до складовите помещения и бе взела оттам нов кашон с картони. После се бе върнала в бюрото, беше си избрала усамотен ъгъл и бе започнала да прелиства докладите за срещи с „ветрогоните“, както поетично ги бе нарекъл Тим Фармър, които всяка нощ се търкаляха по улиците на Холивуд.
След час бе отделила шест картона за по-задълбочено разглеждане и евентуални действия. Останалите няколкостотин бяха безполезни. Работата й се забави, когато се натъкна на поредния картон, написан от Фармър. Думите му и проникновената му наблюдателност бяха приковали вниманието й пак:
Това момче познава улицата. Ако го вкарат в едностаен апартамент с пълна кухня, ще отиде в дрешника и ще спи на пода. Той е от дъждовните.