На ръба на едно от креслата седеше млада жена, загърната в мъжка хавлия. Беше блондинка с големи като на сърна очи. Бузите й бяха с разтекъл се грим, по който се виждаха следи от сълзи.
Дворек представи жертвата и се изтегли в коридора при Гарднър. Балард протегна ръка.
— Клои, аз съм детектив Балард. Дойдох да чуя историята ти и да се погрижа да получиш нужните медицински грижи.
— Исках просто да се прибера вкъщи, но не ми позволиха. Той още е тук. Страх ме е.
— Уверявам те, че си в пълна безопасност. В къщата има шестима полицаи, а той е задържан в стая в другата страна на къщата. Искам да получа от теб най-обща информация, след което ще те закараме за медицински преглед и каквото трябва да се направи.
— Добре.
Балард седна на ръба на креслото до Клои и постави между двете малкия диктофон, който винаги носеше със себе си. Пусна на запис, идентифицира себе си и жертвата, съобщи датата, часа и мястото на разговора.
— Клои, от колко време познаваш Дани Монахан?
— Запознах се с него снощи.
— Къде стана това?
— В „Стаята на комедията“. Отидохме там с моята приятелка Ейша и той беше там. Изпълни моноспектакъла си, после се запознах с него на бара отзад. Покани ме да дойда тук.
— А Ейша?
— Не, само мен.
— Със собствената си кола ли дойде тук?
— Не, бях с „Юбер“. Искам да кажа до „Стаята на комедията“. А тук ме докара той с неговата кола.
— Каква беше колата му?
— „Мазерати“, но нямам представа кой точно модел.
— Няма значение. Значи, дошла си тук по негова покана. Не си била докарана насила.
— Не, дори правихме секс и аз го исках. Но после той… боже, толкова е неудобно… — И тя отново се разплака.
— Успокой се. Нищо от случилото се не е твоя вина. Няма нищо, за което да се притесняваш. Ти не си…
— Той ме превъртя и ме изнасили отзад. Казах му да спре, но той не спря. Казах му: „Не!“. Няколко пъти му казах, но той не спря.
Говореше скорострелно, сякаш това бе единственият път, когато щеше да го разкаже.
— Наранена ли си, Клои?
— Да, кървя.
— Сега ще ти задам един въпрос и ти се извинявам предварително. Правила ли си някога анален секс преди случилото се с Дани Монахан?
— Не, никога! Мисля, че… мисля, че това е отвратително.
— Окей, Клои, засега това е всичко. Сега ще организирам да те закарат в центъра за обслужване на изнасилени, където ще снемат биологичен материал и после ще се погрижат за нараняванията ти. Там ще поговорят с теб за евентуална помощ от психолог и изобщо какви стъпки следват оттук нататък.
— Искам само да се прибера вкъщи.
— Знам, но това е необходима стъпка в разследването. Просто трябва да се направи. Разбрахме ли се?
— Да…
— Окей, сега изчакай тук. Полицай Гарднър ще е пред вратата, а аз ще се върна възможно най-скоро.
Когато излезе, Дворек го нямаше. Гарднър й кимна и двете тръгнаха заедно по коридора, отдалечавайки се от стаята, за да не ги чува Клои. Гарднър беше с 10-годишен стаж, всичкия в участък „Холивуд“. Беше дребничка и носеше тъмната си коса на плитка.
— Има мобилен телефон — каза Гарднър. — Чух я да шепне в него.
— Добре — каза Балард.
— Чух я да казва: „Този тип ще си плати. Ще бъда богата“.
Балард посочи камерата в униформата й.
— Според теб дали това е било записано?
— Не знам със сигурност. Може би.
— Погрижи се да имам файла в края на смяната. Нещо друго?
— Не, това беше.
— Благодаря.
— Няма проблем.
Балард намери Дворек в зоната за забавления и го помоли да я отведе до спалнята.
Спалнята беше голяма кръгла стая с кръгло легло и кръгло огледало в тавана над него. Съзнателно прибрала ръце в джобовете си, Балард се наведе над леглото и разгледа усуканите чаршафи и възглавници. Не видя кръв или нещо, което би могло да представлява веществено доказателство. Влезе в банята, където в центъра имаше огромно кръгло джакузи. Огледа грамадната душкабина и там не видя кръв или нещо особено. Но в кошче за боклук до тоалетната видя топка смачкани окървавени хартиени кърпички.
— Добре, сега ще трябва да извикаме криминолозите, за да приберат всичко — каза тя. — Ще се обадиш ли, докато разговарям със заподозрения?
— Нямаш грижа — успокои я Дворек. — Ела да те заведа при него.
Дани Монахан седеше зад бюро, което направи впечатление на Балард с това, че не беше нито голямо, нито кръгло. Беше старо и надраскано, което й казваше, че има сантиментална стойност за гения на комедията, седнал зад него.
— Забелязахте бюрото, нали? — каза той. — Някога бях учител. Малко хора знаят това.