Монахан беше към трийсет и пет, е коремче — явно последица от успеха, — с червена коса, която беше прекалено дълга и прекалено стилизирана да изглежда така, сякаш току-що е станал от леглото и я е сресал с пръсти. Човек, който явно се грижеше за външния си вид, полагайки усилия това да не се забелязва.
Балард игнорира думите за бюрото.
— Господин Монахан, аз съм детектив Балард. Прочете ли ви някой вече правата?
— Правата ми? Не-е… Вижте сега… това е шантаж. Тя иска пари. Каза ми, че ще ми изсмуче кръвта.
Балард му показа диктофона си и го включи. След това му каза правата му и го попита дали ги е разбрал.
— Вижте, може и да съм бил малко груб, но не беше нищо, което да не е поискала — каза той.
— Господин Монахан — настоя Балард, — ако искате да говорите с мен и да обясните какво се е случило, първо трябва да потвърдите, че сте разбрали правата си, както ви ги казах. Ако не, приключваме и вие сте под арест.
— Арест?! Това е абсурдно. Беше изцяло по взаимно съгласие.
Балард замълча за момент, после повтори спокойно и бавно:
— Разбрахте ли правата си, както ви бяха обяснени?
— Да, разбрах правата си — каза Монахан. — Сега доволна ли сте?
— Искате ли да разговаряте с мен за случилото се в дома ви тази нощ?
— Естествено. Ще говоря, защото това са пълни дивотии. Това е, това е… измама. Тя иска пари, детектив. Не можете ли да го разберете?
Балард остави диктофона на старото учителско бюро на Монахан. Отново съобщи часа и мястото, както и името на Монахан, и съгласието му да направи изявление, което ще бъде записано.
— Кажете ми сега какво се случи. Това ви е шансът.
Монахан заговори със спокоен глас, сякаш разказваше какво е вечерял:
— Запознах се с нея в клуба тази вечер, поканих я вкъщи и я изчуках. Това е, което се случи, и което правя често. Само че тя стана, изтича в банята, заключи се и закрещя, че е изнасилена.
— Опитахте ли се да разбиете вратата на банята?
— Не.
— Да се върнем на секса. Каза ли ви тя по което и да е време: „Не“, и поиска ли от вас да спрете?
— Не, просто си навири задника и ми каза да го направя. Всичко друго е лъжа.
Беше класически случай на дума срещу дума, точно както Мънроу я бе предупредил и каквито се оказваха много от оплакванията за изнасилване, регистрирани в ЛАПУ. Но Балард бе видяла кръвта в кошчето за боклук и знаеше, че това ще наклони везните в полза на Клои. Резултатите от прегледа в Центъра за обслужване на изнасилени също щяха да имат доказателствена сила, ако нараняванията на жертвата имаха количествено измерение. Но кръвта в кошчето беше индикатор в полза на това.
Арестът на знаменитост в град на знаменитости беше рискован ход. Подобни случаи привличаха вниманието на обществеността, а обвиняемите по правило наемаха най-добрите адвокати и екипите им. Защитата щеше да разрови дълбоко в живота и кариерата на Балард и тя беше абсолютно убедена, че ще излезе наяве забъркването й в оплакване за сексуален тормоз в участъка и че със сигурност ще я обрисува като предубедена в полза на потърпевшата.
Разбираше, че това е моментът, в който може да се оттегли. Участието на знаменитост със сигурност можеше да се интерпретира като възможност случаят да се прехвърли на централния участък. Това щеше да доведе до включването на новосформираното звено за разследване на сексуален тормоз. Но Балард разбираше също, че начинът, по който действа системата, ще постави в опасност други жени. Прехвърлянето на топката тук щеше да означава бавно и методично разследване, по време на което Монахан нямаше да бъде арестуван и по никакъв начин нямаше да промени начина си на живот. Вероятно щяха да минат седмици, преди случаят да стигне до офиса на областния прокурор за предявяване на обвинение.
Но Монахан бе казал, че прави това често — че води в дома си жени от комедийния клуб. Нима правеше на кръглото си легло същото, което бе направил с Клои, с всяка жена? Балард не можеше да рискува загрижеността й за кариерата или тънкостите в спазването на полицейската процедура да доведат до страдания за други жени.
Извика Дворек от коридора и се обърна отново към Монахан.
— Господин Монахан, станете. Арестувам ви за…
— Чакай, чакай, чакай! — изкрещя Монахан. — Окей, окей… Вижте, не исках да го правя, но аз мога да докажа, че не е имало изнасилване. Просто ме оставете да ви покажа. И няма да има арест, уверявам ви!
Балард го изгледа за момент, после погледна Дворек и каза:
— Давам ви пет минути.
— Трябва да отидем в спалнята ми — каза Монахан.