— Тя е местопрестъпление.
— Не, не е местопрестъпление. Всичко е записано на видео. И като го видите, ще разберете. Няма никакво изнасилване!
Балард осъзна, че би трябвало да предвиди подобен развой. Огледалото на тавана. Монахан беше воайор.
— Да вървим — съгласи се тя.
Монахан поведе полицейската процесия към спалнята си, като обясняваше своята позиция:
— Вижте, зная какво си мислите, само че аз не съм перверзник. Но с целия този шум около „И аз също“ реших, че трябва да се защитя някак, нали разбирате?
— И сте монтирали камери — довърши Балард.
— Именно! Знаех, че един ден може да се стигне до това. Не съм го правил, за да го гледам… това би било противно! Направих го, за да мога да се защитя.
Когато влязоха в спалнята, той взе дистанционното от нощното шкафче до леглото и включи голям екран, който следваше извивката на стената. След малко екранът се раздели на шестнайсет прозореца, показващи изгледи от различните охранителни камери навсякъде из къщата. Монахан избра един от прозорците и го увеличи на целия екран. Сега Балард гледаше общ изглед на стаята, включващ самата нея, Дворек и Монахан. Балард се обърна, за да открие камерата, и фокусира погледа си върху орнаментираната рамка на картина на стената точно над леглото.
— Окей… сега да превъртим назад — каза Монахан.
Балард се обърна към екрана. Две минути по-късно наблюдаваха как Монахан и Клои Ламбърт правят секс на леглото. Нямаше звук и за щастие обективът беше широкоъгълен. Балард предполагаше, че изображението може да бъде увеличено, но нямаше нужда от това, защото ясно се виждаше, че сексът е по взаимно съгласие.
— Това беше първият път, когато го правихме — обясни Монахан. — След това дремнахме за малко. Искате ли сега да превъртя до главната сцена?
— Ако обичате — каза Балард.
Монахан превъртя до втория акт и по езика на тялото и позата на Клои веднага стана ясно, че тя е инициаторът за аналния секс. Когато свършиха, тя спокойно стана, отиде в банята и затвори вратата.
Монахан отново превъртя бързо напред.
— А това тук е, когато я чух да се обажда по телефона на полицията.
Върна на нормално възпроизвеждане и го видяха да скача гол от леглото и да изтичва до вратата на банята. Наведе главата си до ключалката, явно слушайки телефонния разговор, който Ламбърт провеждаше, после започна да удря с юмрук по вратата.
— Можете да го спрете — каза Балард. — Ще ми трябва копие.
— Няма начин — възрази Монахан. — Защо?
— Защото е веществено доказателство. И защото смятам да я арестувам за подаване на фалшив сигнал.
— Не искам да я арестувате. Искам да я махнете от къщата ми! Да не мислите, че бих искал всяка жена, която съм чукал тук тази година, да знае, че я имам на запис? Защо, мислите, не ви казах за това в самото начало? Не, няма да предявявам никакви обвинения. Просто я разкарайте от главата ми!
— Господин Монахан, няма значение дали искате или не искате да предявявате обвинения. Тя е подала фалшив сигнал до полицията.
— Добре, но аз няма да сътруднича и ще наема най-добрия шибан адвокат в страната, за да ви спра да получите видеото. Това ли искате?
— Знаете ли, че бих могла да ви обвиня за записването на сексуално сношение без изричното знание и съгласие за това на двете страни?
Монахан пресметна набързо възможните последици, после каза:
— Ъ-ъ… дали вземането на подобни решения не надвишава правомощията ви?
— Искате ли да се обадите на началника ми? Или още по-добре в отдела за борба със сексуалния тормоз, откъдето информацията изтича като през решето до медиите? Ако настоявате, ще позвъня на началника на полицията в дома му. Сигурна съм, че всички по веригата ще запазят пълна дискретност по случая.
Лицето на Монахан изразяваше, че едва сега осъзнава каква беля си е причинил сам.
— Добре, съжалявам — каза той. — Вече мисля, че сте напълно способна да прецените как е най-добре да се постъпи в случая.
След десет минути Балард се върна в домашния театър, където Клои Ламбърт продължаваше да чака. Хвърли на пода пред нея дрехите й, които бе взела от спалнята, и й каза:
— Можете да се облечете.
— Какво стана? — плахо попита Клои.
— Нищо. Прибирате се у вас. И имате голям късмет, че не отивате в ареста.
— В ареста? От къде на къде?
— За подаването на фалшив сигнал. Не сте била изнасилена, Клои.
— Какво, по дяволите…? Този тип е хищник!
— Може би, но и вие също. Записал е всичко на видео. Гледах го. Така че престанете да се преструвате. Облечете се и ще ви сваля в града.