Балард се обърна, за да излезе, но се поколеба и погледна назад.
— Знаете ли, точно жените като вас са онези, които…
Не довърши. Клои Ламбърт нямаше да я разбере.
21.
Балард беше потисната. Беше си тръгнала от имението на Монахан несигурна кой от двамата, с които бе разговаряла, представлява по-омразен пример на човешко същество. На всичко отгоре нито Монахан, нито Ламбърт щяха да изтърпят последиците от действията си през нощта. Все пак реши да фокусира враждебността си върху Клои като предател на каузата. Във всяко благородно движение или развитие на човечеството през времената винаги се намираха предатели, които връщаха всичко с поне крачка назад.
Опита се да се отърси от това, когато влезе през задната врата на участъка и тръгна по коридора към детективското бюро. Знаеше, че я чака още половин кашон картони за разпит на терен, с които искаше да приключи преди края на смяната. Погледна си часовника — показваше 4:15 сутринта. Планът й беше да напише доклада по сигнала от „Електра Драйв“. Нямаше да спестява нищо на никого и щеше да използва имената на всички замесени в разследването и да опише действията им, макар в крайна сметка досега всичко да бе останало без последици. После щеше да го сложи в кутията „Входящи“ на началника и оттам нататък товарът щеше да се прехвърли на други рамене. Кой знае, можеше да стигне до работната група или дори до областния прокурор. А по пътя можеше да се просмуче и до медиите. Но както и да се развиеха нещата, топката вече не беше у нея, което не й харесваше. Можеше да арестува на място и двамата за различни престъпления, но подобен ход щеше да доведе до анализа на действията й и щеше да бъде поставен под съмнение от онези висшестоящи, които не я харесваха или не я искаха. Щяха да изровят някакъв неин пропуск и щяха да я заровят още по-дълбоко в участъка и по-далеко от единственото, което й трябваше — работата в Късното шоу.
Тръгна към задния ъгъл, където си бе устроила работно място, преди да излезе. Почти бе стигнала до него, когато видя познатата глава с къдрава сива коса над една от ниските прегради. Бош.
Отиде при него и видя, че преглежда последното 10-сантиметрово купче картони от кашона, който бе донесла.
— Как така ти разрешават да идваш и да си тръгваш, както ти се поиска? — попита тя вместо поздрав.
— Честно казано, тази нощ не съм питал никого — призна си Бош. — Когато напуснах, не върнах универсалния ключ.
Балард кимна.
— Е, аз имам да пиша доклад. И преди да съм го завела няма да мога да погледна нито един картон.
— И без това съм на последното купче от този кашон. Ще ида да донеса нов.
— По-добре да дойда с теб. Да го направим сега, преди да съм седнала да пиша. А по пътя ще ти разкажа последното развитие около Йоан Кръстителя.
Излязоха през задната врата на паркинга. Балард разказа на Бош за връщането си в „Лунна светлина“ и разговора си с Макмулън тази сутрин. Инстинктът й казваше, че Макмулън не е техният човек. Каза му за броя на „завоеванията“, които той вписваше в календарите, и за снимката на Дейзи, която бе намерила.
— Значи всъщност си доказала връзката му с жертвата — резюмира Бош. — Той я е познавал.
— Кръстил я е няколко месеца преди убийството — каза Балард. — Но нищо изненадващо — тя е скитала по нощите, а той е обикалял улиците на Холивуд нощем, търсейки души за спасение. По-скоро щях да се изненадам, ако пътищата им не се бяха кръстосали. Но продължавам да мисля, че няма нищо важно, и дори бих могла да изровя алиби за вана на Макмулън. — И му каза, че ванът може да е бил на сервиз в нощта на отвличането и убийството. После продължи: — Веднага щом отворят тази сутрин ще отида в сервиза и ще потърся потвърждение. И ако го намеря, ще спрем да се занимаваме с Кръстителя.
Бош не каза нищо; личеше, че не е готов да задраска мисионера от своя списък на потенциалните заподозрени.
— А какво стана с твоята заповед за обиск? — попита Балард.
— Свършихме работата наполовина — въздъхна Бош. — Намерихме куршумите, които търсехме, но те не стават за сравнение. На всичко отгоре откриха източника ми мъртъв в Алхамбра.
— О, боже! И не е случайно съвпадение, предполагам?
— Така изглежда. Направили са го неговите хора. Шерифите са арестували стрелеца. Засега не е проговорил, но е тясно свързан с нашия заподозрян по стария неразрешен случай. Понякога, когато изтупаш праха от старо разследване, се случват лоши неща.
Балард го погледна в полумрака на паркинга. Питаше се дали това не е някакво предупреждение относно случая „Дейзи Клейтън“.