— Майка ти омъжи ли се повторно?
— Не, тогава я нямаше. И мисля, че дълго така и не научи истината.
— Господи… тази история става все по-кошмарна.
Придърпа я към себе си и я целуна по тила.
— Не мисля, че щях да съм тук и щях да правя каквото правя, ако не се бе случило както се случи — философски заключи Балард. — Такава е истината.
Протегна крак и придърпа с него бутилката с текила, така че вече да може да я достигне.
Но той не го направи. Продължи да я прегръща. Това й харесваше.
Бош
23.
Бош чакаше Лурдес в „Старбъкс“ на една пряка от участъка. Седеше до висока масичка, което му позволяваше да държи левия си крак изпънат. Беше дошъл тук от д-р Жанг и за първи път от две седмици коляното не го болеше. Знаеше, че сгъването може да сложи край на облекчението. Това бе неизбежно заради ходенето, така че засега просто се пазеше да не го сгъва.
Беше купил на Лурдес лате, а за себе си бе взел чисто. Бяха се уговорили да се видят извън участъка след като тя посъбереше малко предварителна информация, докато той лежеше набучен с игли.
Лурдес пристигна преди кафето й да бе успяло да изстине.
— Как е коляното?
— За момента се чувствам чудесно — отговори той. — Но няма да е задълго. Никога не е.
— Били ли са ти някога кортизон?
— Не, но съм готов на всичко, стига да не е смяна на ставата.
— Съжалявам, Хари.
— Няма за какво. Откри ли нещо?
През изтеклата нощ специалният отряд на ЛАПУ бе влязъл в къщата в Силмар, открита от Бош и Лурдес, и бе арестувал четирима мъже, един от които бе намерен на легло с огнестрелна рана в корема. Казваше се Карлос Мехия, 38-годишен, и бе заподозреният убиец на Мартин Перес. Другите трима бяха обикновени гангстери, които най-вероятно бяха имали задачата да бдят край Мехия и да му доведат доктор. И четирима бяха арестувани с по няколко обвинения за притежание на оръжие и наркотици, както и за нарушаване на условията за пускане под гаранция.
Засега Мехия не бе обвинен в убийството на Перес, защото уликите срещу него поне за момента бяха косвени, както и защото се смяташе, че убиецът на Перес вече е застрелян. Траекторията на куршума отдолу нагоре през червата на Мехия потвърждаваше предположението за рикошет в банята. Но тя, разбира се, бе недостатъчна за областния прокурор. Обаче след обработка на местопрестъплението криминолозите на шерифството бяха установили, че кръвта в душкабината е от две лица — Перес и най-вероятно неговия убиец, след като е бил улучен от рикоширалия куршум. Можеше да се предполага с голяма степен на вероятност, че сравнението на ДНК между кръвта на Мехия и тази в кабината ще даде основания Мехия да бъде обвинен в убийството. В момента той се намираше в ареста на участъка, а заявката за ДНК анализ бе подадена с висок приоритет.
Тази сутрин Лурдес бе събрала наличната информация за Мехия и за евентуалните му връзки с хора, които са знаели за подновеното разследване по случая „Чичо Мурда“ и че Мартин Перес е бил вербуван.
— Това никак не ми харесва — каза Лурдес. — Ами ако бъркаме?
— Ще се постараем да не бъркаме — отговори Бош. — Какво разбра?
Тя отвори малкия бележник, с който не се разделяше.
— Ами… Говорих с братовчед ми и с още двама от отдела, където обработват информацията за бандите. Те казват, че Мехия бил от старите бандити на Санфер, известен като Ел Брухо.
— Това какво беше… магьосник?
— По-скоро шаман, но няма значение. Заслужил прякора си, защото имал способността да открива хора, които се крият.
— В нашия случай Перес. Но някой все пак му е казал.
— Ще стигна и до това. Момчетата от отдела казаха, че Мехия имал особен статут в бандата и че бил едва ли не равен на Транкило Кортес. И ето как нещата се навързват. Ел Брухо някак научава, че Перес е обърнал палачинката, и решава да се погрижи, за да услужи на Кортес. В резултат Кортес става длъжник на Мехия.
— Разбрах. Но пак повтарям — въпросът е как е научил, че Перес ни е информирал.
Лурдес кимна и се смръщи мъченически.
— Какво има?
— Ами-и… — проточи тя. — Когато бях при момчетата от отдела, едното от тях ми каза: „Може би трябва да поговориш с твоя приятел Оскар за Ел Брухо. Двамата са израснали заедно.“. „Оскар Лусон ли?“, попитах го и двамата потвърдиха: „Да, Лусон“. Според тях Оскар и Мехия се знаят от „Гридли“.
Бош знаеше, че „Гридли“ е основно училище на Осма улица.
— И била ли е тази връзка включена в книгата на бандите?
Поради неизбежните връзки между някои израснали в града служители в участъка на СФПУ и местните банди участъкът разполагаше с регистър, известен като Книга на бандите, в който полицаите вписваха познатите им лица. Това позволяваше на полицаите да остават извън подозрение, ако се разбереше за подобни връзки в хода на различните разследвания, при подслушване на телефони или от слухове. Книгата беше също и ресурс за анализаторите, когато пожелаеха да се фокусират върху конкретен бандит. Ако имаше връзка в книгата, тя можеше да се използва, като познаващият бандита полицай можеше да се свърже с него или просто двамата да се засекат „случайно“ някъде.