— Ако го прави, не го е регистрирал — подчерта Бош.
— Вече проверихме в регистъра — съобщи Лурдес.
Уставът разрешаваше използването на резервен пистолет в кобур например на глезена, стига то да е в списъка на одобрените огнестрелни оръжия и ако полицаят е уведомил командния състав и е въвел нужните данни в регистъра на използваните оръжия.
— А знаеш ли дали някога е носил такова? — попита за всеки случай Бош.
— Не, никога — твърдо отговори Валдес.
— Правим ли го, или се отказваме? — загуби търпение Лурдес.
— Правим го — отсече Валдес. — Но, Бела, искам те там, до Бош, като подкрепление.
— Разбрано каза тя.
След час планът бе задействан. Лурдес потвърди, че Лусон е на бюрото си и е разкопчал кобура си, преди да се обади на Валдес да започва. Началникът нареди на секретарката си да повика Лусон и когато детективът излезе от бюрото, тя се увери, че не е взел кобура с пистолета. След това излезе през страничната врата и пресече улицата в посока на стария арест.
Бош седеше зад импровизираното си бюро в стария изтрезвител. Лусон влезе с папка, в която бе паметната бележка от началника относно графика за предстоящите тренировъчни дни. Остави я на старата врата, използвана от Бош вместо плот, и каза:
— Това е от шефа. Помоли ме да се отбия при теб.
— Благодаря.
Лусон се обърна да си върви.
— Чу ли за Силмар снощи? — подметна Бош.
Лусон се обърна.
— Какво имаш предвид?
— Заловили са онзи, дето е убил свидетеля ни — каза Бош.
Лусон стоеше и го гледаше, без никаква реакция.
— Самият той е с прострелна рана — продължи Бош. — В доста лошо състояние. Надяват се да го стабилизират до няколко дни, за да го разпитат.
— Чудесно — каза Лусон. — Връщам се на работа. — И отново се обърна към вратата.
— Това не те ли безпокои, Оскар? — попита Бош.
Лусон се извъртя към него, изгледа го и попита сопнато:
— Какво означава това?
— Става дума за приятеля ти — шамана Карлос Мехия. Освен това те излъгах. Той вече проговори и те е издал. Каза, че ти си му казал за Мартин Перес.
— Това са глупости!
Лурдес излезе от съседната врата и застана в коридора пред някогашните килии. Зае позиция зад Лусон, който усети присъствието й, обърна се, погледна я и изръмжа:
— Какво става, мамка му?
Бош стана.
— Знаеш ли какво става? — попита го риторично. — Това е единственият ти шанс да не опереш пешкира. Кажи ни какво се случи, какво си направил и… не знам, може и да ти се размине.
— Нищо не съм направил. Казах ти, това е някаква дивотия.
— Лош подход. По този начин му даваш коз. Сега нашите ще приемат неговата версия и ще се захванат за теб.
Лусон се намръщи. Мъчеше се да съобрази какъв да е следващият му ход. Бош мълчеше. Лурдес също. Чакаха го.
— Добре де, значи… — почна накрая Лусон. — Сбърках. Вие двамата не обелихте и дума за какво е заповедта за обиск в гаража. Помислих си, че мога да измисля как да помогна. Само го попитах по какъв начин онова място е свързано със санферите. Толкова, нищо повече. Но той, изглежда, е съобразил накъде отиват нещата.
— Ако има дивотия, тя е твоята история — сряза го Бош. — Как е открил той Перес в Алхамбра?
— Не знам, но не съм бил аз. Ти си виновен за убийството на Перес. Така че не ме гледай обвинително.
— Не, човече, ти си. Ти си казал на Мехия и сега той ще те предаде, без да се замисли, в мига, в който му предложат сделка.
Лусон изгледа Бош, осъзнавайки, че Мехия не е проговорил — засега, — а той се е хванал на най-стария полицейски блъф в буквара. Обърна се към Лурдес сякаш за помощ. Бош беше пришълец в участъка, но Лурдес не беше. Погледна я, но студеният й поглед му показа да не разчита на съчувствие от нея.
— Искам адвокат — предупреди той.
— Можеш да се обадиш на адвокат, когато те обвинят — обясни му Бош.
Заобиколи бюрото, докато Лурдес сваляше белезниците от колана си, сложи ръка на рамото на Лусон и го завъртя към коридора, където го очакваше Лурдес. Побутна го да мине през вратата.
— Ръцете на гърба. Знаеш как се прави.
Хвана го за лакътя и го обърна с гръб към Лурдес. В същия момент Лусон вдигна ръце и блъсна Бош в решетката на килията, хвърли се в нея и затръшна вратата. Бързо дръпна веригата и катинара през прътите на решетката и заключи отвътре.
— Оскар… какво правиш? — извика Лурдес. — Няма къде да отидеш.
Бош бе залитнал от тласъка. Възстанови равновесието си и посегна към джоба си за ключодържателя. Ключът за катинара беше на него.
Но ключодържателят на бе на мястото си. Той погледна през решетката и го видя вътре на масата. Вдигна поглед към Лусон, който крачеше из килията в търсене на изход, какъвто не съществуваше.