— Оскар, хайде, успокой се — опита се да го вразуми Лурдес. — Излез оттам.
— Ключът е на масата, Оскар — каза му Бош. — Отключи вратата.
Но Лусон сякаш не ги чуваше. Кръстоса няколко пъти килията, после седна тежко на пейката до стената, наведе се напред, опря лакти на коленете си и обхвана лицето си с ръце.
Бош се наведе към Лурдес и каза тихо:
— Излез и донеси резачка на болтове.
Лурдес веднага тръгна по коридора към вратата, която извеждаше към склада за инструменти на работниците в поддръжката. Бош и Лусон останаха сами от двете страни на решетката.
— Оскар, не прави глупости — каза Бош. — Отвори вратата. Можем да намерим решение.
Но Лусон мълчеше, все така скрил лице в ръцете си.
— Оскар! — настоя Бош. — Кажи ми нещо. Да извикам ли началника? Знам, че се познавате добре. Не искаш ли да говориш с него?
Нищо… Изведнъж, все така без да продума, Лусон отпусна ръце и стана. Посегна към врата си и започна да развързва вратовръзката си. След това се качи на пейката и посегна към тавана, където в отвора на вентилационната шахта имаше решетка. Промуши тънкия край на вратовръзката в решетката и го вдяна обратно от другата страна на процепа.
— Оскар, недей… — примоли се Бош. — Оскар…!
Лусон завърза двата края на вратовръзката един за друг и я изви на осмица. Изправи се на пръсти, вкара главата си в импровизирания клуп и без никакво колебание скочи от пейката.
24.
Бош и Лурдес чакаха в коридора. Единствено началникът на полицията и членовете на семейството бяха допуснати в интензивното отделение. През по-голямата част от времето двамата седяха мълчаливо и пиеха кафе от картонени чаши от машината. След два часа началник Валдес излезе при тях с новините.
— Казаха, че мозъкът му е бил лишен от кислород за две минути, така че би трябвало да се възстанови — обясни той. — Сега можем само да чакаме. По-тревожна е фрактурата на черепа, която е получил от падането на пода след като решетката не е издържала на теглото му.
Бош бе видял с очите си и бе чул с ушите си удара при падането на едрото тяло на Лусон след като решетката бе поддала и тилът му бе ударил ръба на пейката. Беше точно както става при състезатели по скокове във вода, когато ударят трамплина след неразчетено салто във въздуха.
— В съзнание ли е? — попита Лурдес.
— Беше, но го вкараха в операционната — отговори Валдес. — Казват, че имал субдурален хематом и трябвало да го отстранят, а това означавало, че ще пробият дупка в черепа му, за да изтеглят кръвта и да освободят налягането.
— Мамка му… — прошепна Лурдес.
— Както и да е, искам подробен доклад за случилото се в килията и всичко, което е довело до тази развръзка — нареди Валдес. — Как нещата се развиха така непредвидимо, Хари?
Бош се опита да скалъпи отговор.
— Ами… изненада ме — каза накрая. — Трябва да е знаел, че някои пияници са го правили по този начин в миналото.
— Всички го знаем. — Валдес махна с ръка. — Трябваше да си подготвен за подобен развой.
Бош кимна. Знаеше, че Валдес е прав.
— Аз съм виновен — призна той. — Но сега ще му отправим ли обвинение? Записал съм всичко на телефона си. Той е казал на Мехия. Представи го като грешка, но отговорността е негова.
— В момента това не ме вълнува — заяви Валдес. — Ще му мислим по-нататък.
Бош виждаше, че началникът едва скрива гнева си за издънката.
— Бела, защо не се върнеш в участъка и не започнеш да пишеш доклада. Искам го на хартия — каза той.
— Разбрано.
Докато я чакаше да тръгне, Валдес изглеждаше странно замислен.
— Е, момчета, ще се видим там — каза тя.
Валдес я проследи с поглед до асансьорите. Когато сметна, че вече е достатъчно далече, каза:
— Хари, трябва да поговорим.
— Знам.
— Ще поискам от шерифството да дойдат да разследват и да разберат как се е случило. Мисля, че ще е по-добре да имаме външен доклад.
— Мога да ти спестя проблемите, началник. Издъних се. Зная го.
— Знаеш, че като резервист нямаш същата закрила както редовно назначените.
— Знам. Уволняваш ли ме?
— Мисля, че трябва да се прибереш у дома и да оставиш шерифите да си свършат работата.
— Значи съм отстранен, така ли?
— Наречи го както искаш. Отивай си у дома, Хари, и си почини. Когато и ако настъпят по-добри времена, ще се върнеш.
— „Когато и ако…“? Добре, шефе. Тръгвам си. Ще изпратя на Лурдес записа от килията.