— Това би било добре, да.
Бош се обърна и тръгна по коридора в същата посока, в която бе поела и Лурдес.
Знаеше, че шансовете да се върне на работа в Сан Фернандо са минимални. Помисли дали да не мине покрай стария арест, за да си вземе някои папки и личните си вещи, но се отказа. Така че просто потегли за дома си.
В къщата беше тихо. Провери на терасата, но от Елизабет нямаше и следа. Тръгна по коридора към стаята й и намери вратата отворена. Леглото беше оправено, а на бюрото бяха сгънати чисти кърпи за баня. Провери дрешника. На закачалките не висяха дрехи, а куфара го нямаше.
Беше си тръгнала.
Бош извади телефона си и набра номера на мобилния телефон, който й бе дал.
След няколко секунди го чу да звъни в къщата и след малко го намери оставен с бележка на масата в трапезарията. Бележката беше кратка:
Хари, ти си добър човек.
Благодаря ти за всичко.
Радвам се, че те опознах.
Трябваше да признае, че първото му чувство бе облекчение. Елизабет беше права, разбира се, че оставането й при него влошаваше отношенията с дъщеря му. После следваше моменталното отпадане на напрежението от живота с наркоманка, за която не знаеш кога ще се препъне и какво ще го предизвика.
Но след това тези чувства бяха изместени от загриженост. Какво означаваше напускането на Елизабет? В Модесто ли се връщаше? Или се връщаше към наркоманията, с която се бе борила месеци наред? В интерес на истината тя не се бе поддала на изкушението нито веднъж и Бош бе започнал да мисли, че с всеки следващ ден става все по-силна.
Но дали мисълта, че е виновна за смъртта на дъщеря си, не се бе оказала непосилно бреме, с което да продължи да живее?
Бош отвори плъзгащата се врата и излезе на задната тераса. Погледна надолу към магистралата и необятния град отвъд нея до планините, обрамчващи Долината. Елизабет можеше да е някъде там.
Извади телефона си, влезе в къщата, за да се скрие от съскането на магистралата, и се обади на Сиско Войчеховски. Не бяха разговаряли от два месеца и по-точно от последния път, когато Сиско бе позвънил да се поинтересува как се справя Елизабет. Беше частен детектив, който работеше за адвоката Мики Холър. Това го бе въвело в орбитата на Бош и в крайна сметка той се бе оказал с основен принос за вкарването на Елизабет в правия път.
Войчеховски бе допринесъл за възстановяването на Елизабет в много по-голяма степен от Бош. Беше я превел лично през кризата след спиране на оксикодона. Някога сам наркозависим, той знаеше как да се държи и да разговаря с нея, като в началото не се отделяше от нея нито за минута, за да разреди впоследствие плавно посещенията си. След първоначалната детоксикация бе последвал едномесечен престой в по-традиционна клиника за рехабилитация. А след като се бе пренесла в предложената от Бош стая, Сиско се бе превърнал в седмичния й контрольор. Проверките му се бяха разредили едва след като Елизабет бе преживяла шест месеца, без да докосне наркотик.
И сега Бош му каза, че си е тръгнала неочаквано и без никаква индикация къде би могла да отиде.
— Отговаря ли на телефона? — попита Сиско.
— Оставила го е тук — отговори Бош.
— Това не е добре — значи не е искала да бъде проследена.
— Четеш ми мислите.
Двамата замълчаха за малко.
— В най-лошия случай — каза Бош — е решила да се върне към оня живот. Въпросът е къде би отишла?
— Има ли пари? — попита Сиско.
Бош трябваше да се замисли. През последните два месеца на Елизабет й бе доскучавало, когато Бош отидеше на работа. Беше й позволил да използва кредитната му карта, за да инсталира на телефона си акаунт на „Юбер“. Беше го помолила да поеме задълженията по пазаруването на храна и неща за дома. За това й бе давал пари в брой. С номера на кредитната му карта и възможността да е отделяла дребни суми, остатък от пазаруването, би трябвало да приеме, че разполага със средства да се върне в Модесто — или към наркотиците.
— Да допуснем, че има — каза Бош. — Къде би отишла?
— Наркоманите са роби на навика — напомни Сиско. — Ще се върне там, където е била преди.
Бош се замисли за мястото, от което бе спасил Елизабет миналата година: клиника, която на практика беше фабрика за хапчета, със стаи за преглед, натъпкани с откраднати вещи, предложени в замяна от наркоманите. Когато я бе намерил, Елизабет можеше да търгува само с тялото си.
— Мястото, откъдето я взех — така наречената „клиника“ във Ван Найс, — би трябвало да е затворено — каза той. — Старият ми партньор от детективското бюро на „Холивуд“ сега работи в щатската медицинска комисия. Той беше там и видя мястото. И се закле да ги затвори.