— По време на нощната смяна?
— Знам, че е необичайно, но случаят е малко необикновен. Искането идва от десети етаж. Изчезнал мъж, който не вдига на обаждане по телефона и от седмица не е влизал в социалните медии. Посетихме адреса му няколко пъти днес, но съквартирантът му всеки път ни казва, че е излязъл. Няма какво повече да направим, но реших, че ако го потърсиш през нощта, той или ще се е прибрал, или няма да го има. И ако пак го няма, ще преминем към следващата стъпка.
Споменаването на 10-и етаж означаваше КНП — кабинета на началника на полицията, — който беше на 10-и етаж в сградата на полицейската администрация.
— И кой е този човек?
— Потърсих го с „Гугъл“ — каза Мейсън. — Оказва се, че баща му е приятел на кмета. Значителен спонсор. Значи не можем просто да махнем с ръка. Ако не го намериш в дома му, изпрати доклад до капитан Уитъл, а той ще докладва в КНП. А ние или ще приключим с него, или обратното.
— Окей. Името и адресът?
— Всичко е в кутията ти. А аз ще го включа в доклада за възложените задачи до твоя началник.
— Ясно.
— Спомена, че си искала да ме видиш заради нещо.
Той посочи стола срещу себе си и Балард седна на него.
— Работя по случай от 2009-а — започна тя. — Избягала от дома си тийнейджърка, която проституирала, била намерена захвърлена в уличка до Кауенга. Казва се Дейзи Клейтън.
Мейсън се замисли и поклати глава.
— Изобщо не се сещам.
— Нормално — продължи Балард. — Но аз поразпитах тук-там. По онова време ти си бил свръзка на участъка по линия на ГРАСП.
— Господи, дори не ми напомняй! Нямаш представа какъв кошмар беше.
— Е, аз знам, че управлението е погребало програмата след назначението на новия началник, но се питам какво е станало с всички данни за престъпността в Холивуд.
— Защо?
— Опитвам се да намеря подход към убийството на онова момиче и си помислих, че не би било лошо да видя всичко, което се е случвало на територията на участъка онази нощ или може би дори цялата седмица. Знаеш, че при подобна давност се ловим за сламки.
— Множествено число?
— Просто така се изразих. Та знаеш ли къде са отишли всички данни след края на ГРАСП?
— Да. Заминаха в цифровата тоалетна. Изтриха ги от дисковете, когато новата администрация реши да върви по друг път.
Балард се намръщи. Поредната задънена улица.
— Поне официално — добави Мейсън.
Балард го погледна с нова надежда. Правилно ли беше чула?
— Аз бях човекът, който трябваше да обобщава данните и да ги изпраща в центъра. Там имаше един, когото наричаха „гуруто на ГРАСП“. Не беше редови полицай. Беше компютърен гений от университета Южна Калифорния и точно той излезе с идеята и я „продаде“ на шефа тогава. Всичко отиваше при него и той правеше моделирането.
Балард се напрегна. Знаеше, че хора като описвания от Мейсън са много ревниви към работата и постиженията си. Може и да бе издадена заповед да се приключи с програмата, но имаше шанс цивилният, който я бе предложил, да е запазил копие на натрупаните данни.
— Помниш ли името му? — попита тя.
— Е, би трябвало. Все пак работих с него две години — отговори Мейсън. — Професор Скот Колдър. Нямам представа дали все още е там, но по онова време бе в едногодишен академичен отпуск от катедра „Инженерни науки и изчислителна техника“.
— Благодаря. Ще го намеря.
— Надявам се да ти помогне. И не забравяй за проверката.
— Веднага отивам да си взема пощата.
Балард стана, но после пак седна и погледна Мейсън. Щеше да рискува да внесе напрежение в оформящото се начало на добри работни отношения със супервайзъра.
— Нещо друго ли има? — попита Мейсън.
— Да, лейтенант. Снощи отидох на сигнал и арестувах един тип за обир. Бях соло и поисках подкрепление. Което обаче така и не дойде. Мъжът ме нападна и аз се справих с него, но той нямаше да опита, ако подкреплението се бе отзовало.
— Аз бях онзи, който пое обаждането ти, и използвах частната линия да попитам къде е отрядът.
— И аз така си помислих. И разбра ли какво се е случило?
— Съжалявам. Не разбрах. Появи се нещо друго. Знам само, че на дъската не беше отразено повикване. Трябва да е станала някаква издънка между комуникационния център и диспечерската. Не получихме потвърждение и аз не чух изходяща заявка за подкрепление.
— Искаш да кажеш, че проблемът не е бил в участък „Холивуд“, а в центъра за комуникация?
— Така излиза.
Мейсън не продължи. Не предложи да провери какво се бе случило. Не искаше да си разваля отношенията с никого. Беше ясно, че оставя на Балард да прецени струва ли си да рови по-надълбоко.