Междувременно десетте минути бяха минали и от подкреплението все така нямаше следа. Балард реши да провери онлайн профила на Джейкъб Кейди. Трябваха й само няколко минути, за да установи, че той е 29-годишният син на основен играч в кметството, който имаше няколко договора за поддръжка на обекти. Синът явно не желаеше да има пръст в бизнеса на баща си и се описваше във Фейсбук като организатор на купони. Снимките във Фейсбук разкриваха склонността на младия Кейди да пътува много. От тях се натрапваше впечатлението, че предпочита мексиканските курорти и компанията на мъже. Имаше здрав тен, стегнато тяло и руса коса на кичури. Харесваше вталените дрехи и водка „Tito’s“.
Двайсет минути след пристигането си на адреса Балард слезе, без да забравя ровъра си, и тръгна към входа на жилищния блок. Обади се по радиото в офиса и съобщи, че продължава „соло“.
Документите, оставени в пощенската й кутия от лейтенант Мейсън, разкриваха, че Кейди притежава апартамент с две спални и дава част от него под наем на съквартирант на име Талисман Прада. При двете предишни проверки от патрулните полицаи Прада бе отварял вратата и бе заявявал, че Кейди преди две нощи се е запознал с някакъв мъж в бара и е отишъл в дома му. Само че това не обясняваше защо Кейди е престанал да отговаря на есемеси, имейли и позвънявания. Или защо колата му е паркирана на запазено място в подземния гараж на блока.
Трябваше да натисне звънеца на входа три пъти, преди да й отговори сънен глас.
— Господин Кейди?
— Няма го.
И връзката прекъсна. Балард позвъни отново.
— Какво?
— Господин Прада?
— Коя сте вие?
— От полицията. Ще ми отворите ли?
— Казах ви вече, Джейкъб не е тук. Събудихте ме.
— Ще повторя, господин Прада, аз съм от полицията. Отворете.
Дълга пауза, след която ключалката на вратата избръмча и Балард я отвори. Отново огледа улицата за подкреплението и отново не видя никого. Огледа пространството зад входа. Имаше пощенски кутии и празен рафт най-отдолу за неприбраните вестници и изхвърлените листовки. Балард взе един от тях и го подпъхна под вратата, за да я остави отворена за подкреплението, когато и ако дойдеше. Влезе и докато чакаше асансьора, отново провери по ровъра къде са. Този път Мънроу я увери, че колата пътува към нея.
Качи се с асансьора на третия етаж. Навътре в коридора, от дясната страна, имаше отворена врата, пред която стоеше мъж. Беше по копринено долнище на пижама. Дребен, но мускулест, с черна коса.
— Господин Прада? — попита тя.
— Да — потвърди мъжът. — Да приключваме възможно най-бързо, искам да спя.
— Извинявам се, че ви досаждам, но от Джейкъб Кейди продължава да няма следа. Изтекоха двайсет и четири часа и сега това се превърна в криминално разследване.
— Криминално? Какво криминално има в това някой да преспи при някого?
— Не смятаме, че случаят е такъв. Може ли да отстъпите назад в апартамента си, за да вляза?
Прада направи крачка назад и Балард го последва вътре. Продължаваше да го преценява. Беше под метър и седемдесет и под шейсет килограма. Беше ясно, че не крие оръжие. Тя остави вратата отворена и Прада не пропусна да забележи това и каза:
— Бихте ли затворили, ако обичате.
— Не, нека я оставим отворена — настоя Балард. — Изисква се по процедура.
— Няма значение. Огледайте се… Не е тук. Само побързайте, моля ви!
— Ще опитам.
Балард влезе в дневната и я огледа. Апартаментът бе красиво обзаведен в модернистичен стил: „изпрано“ дюшеме, диван и столове без странични облегалки, стъклена масичка за кафе. Всичко бе внимателно съчетано като за снимка в списание. В съседната дневна се виждаше квадратна маса с лъскави метални крака и съответстващи столове. На стената зад нея висеше картина в рамка 3x2 метра, представляваща черни щрихи на бял фон.
Прада разпери ръце, сякаш за да докаже твърдението си, че Кейди не е тук.
— Доволна ли сте?
— Защо не ми покажете и спалните?
— Питам се дали имате заповед за извършване на обиск…
— Не и при проверка по заявка от службата за социално подпомагане. Смисълът е, че ако господин Кейди е наранен или се нуждае от помощ, първо трябва да го намерим, нали?
— Е, добре, само че търсите на неправилното място.
— Мога ли да видя спалните?
Прада я разведе из апартамента и както бе очаквала, нямаше и следа от Джейкъб Кейди. Тя извади минифенерчето от джоба си и го използва, за да огледа дрешника в спалнята, която Прада каза, че била на Кейди. Той беше пълен с дрехи, а на един от рафтовете имаше празен куфар. Балард отстъпи крачка назад и забеляза, че леглото е безукорно оправено и в него не е спал никой.