— Няма ли да търсим колата му? — напомни Ерера.
— Патрулните вече са я огледали при първото им идване — отвърна Балард. — Дори са отворили багажника. Тя е в подземния гараж. Но ще я включа в заповедта и пак ще я огледаме.
— Мислиш ли, че имаш достатъчно основания за заповед? — усъмни се Дайсън.
Балард сви рамене.
— Ако не я получа… забавила съм си фенерчето горе. Ще се кача и с удоволствие ще го събудя.
27.
При необходимост Балард се обръщаше към съдия Каролин Уикуайър от Върховния съд. Тя не беше винаги на разположение за нощни повиквания, но харесваше Балард, беше й дала личния си номер и й бе казала, че може да й се обажда винаги, денем или нощем. Навремето Уикуайър беше била полицай, после прокурор, а сега беше съдия дълга кариера в рамките на правозащитната система. Балард предполагаше, че това е станало не без сблъсъци с женомразство и дискриминация на всяка стъпка от пътя й. Макар Балард никога не бе споменавала пред нея за своите проблеми, пред които се бе изправяла и които бе решавала, някои от тях бяха добре известни в колегиалните среди и тя предполагаше, че съдия Уикуайър знае за тях и й съчувства. Между двете имаше някаква близост и Балард не се свенеше да се възползва от нея в полза на работата. Така че се обади на Уикуайър от вестибюла на сградата и я събуди.
— Съдия Уикуайър, извинявам се, че ви събуждам. Обажда се детектив Балард от ЛАПУ.
— О… Рене, отдавна не сме се чували. Наред ли е всичко?
— Да, всичко е наред и аз съм добре. Но ми е нужно да получа по телефона одобрение на заповед за обиск.
— Добре, добре… само… само минутка да си сложа очилата и да се разсъня.
И Балард зачака. Докато чакаше, се появи Ерера, която беше пуснала името на Прада през терминала в патрулната си кола.
— Можеш ли да говориш?
— Да. Нещо важно?
— Само няколко глоби за трафик нарушения в Ню Джърси и Ню Йорк. Нищо сериозно.
Балард знаеше, че това няма да й помогне да издейства одобрение на заповед за обиск от съдията.
— Добре. Стой наблизо, докато видя как ще се развият нещата. Тук дали има нощен домоуправител?
— Отивам да видя — каза Ерера.
Тръгна и в същия момент Уикуайър се обади пак.
— Така, да видим сега как стоят нещата, Рене…
— Имаме случай с изчезнал човек, но според мен става дума за някакво престъпление и аз трябва да получа достъп до жилището на изчезналия и до общите помещения на сградата. Малко по-сложно е, понеже оперативно интересното лице е съквартирант на изчезналия.
— За съжителство ли става дума, или са просто съквартиранти?
— Съквартиранти са. Имат отделни спални.
— Окей, кажи ми с какво разполагаш.
Балард описа проведените следствени действия, като изложи фактите в ред, който смяташе, че ще заинтригува съдията, и ги градира в посока на евентуално заключение за наличие на вероятна причина. Спомена, че Джейкъб Кейди липсва от четирийсет и осем часа, че не реагира на никакъв опит за свързване с него, като се започне от личния му мобилен телефон и се стигне до уебстраницата на фирмата му. Каза и че живеещият в апартамента на Кейди мъж се е представил с фалшиво име, но не пропусна да спомене за обяснението на Прада, че е в процес на законна промяна на името си. Подчерта, че Прада е проявил нежелание да сътрудничи, като спести факта, че го е събудила в един посред нощ.
Накрая спомена за килима и подозренията си, че е бил преместен, за да прикрие нещо.
Когато свърши, Уикуайър известно време помълча, явно обмисляйки тежестта на аргументите в полза на вероятна причина. След дълга пауза въздъхна:
— Рене, не мисля, че имаш нужното. Да, разполагаш с някои факти и подозрения, но в това, което чух, няма индикации за нещо нередно.
— Но аз искам да открия точно подобни улики — помъчи се да обясни Балард. — Искам да разбера защо е местен килимът.
— Само че слагаш каруцата пред коня, Рене. Знаеш, че винаги съм готова да ти помогна, но тук е твърде сложно.
— Добре… от какво бихте имали нужда, тогава? Човекът не изпраща есемеси, не туитва, не си кара колата, не се грижи за бизнеса си. На всичко отгоре изглежда, че е зарязал всичките си дрехи вкъщи. За мен е очевидно, че се е случило нещо.
— Няма спор по това. Само че ти не знаеш какво може да се е случило. Този човек може да е отишъл къде ли не, дори на нудистки плаж. Може да се е влюбил. Може да са маса неща. Същественото е, че на адреса на постоянното му местожителство живее друг човек и ти нямаш правото да претърсваш това жилище без вероятна причина.