— Окей, ваша чест, благодаря. Не изключвам пак да ви потърся, когато разполагам с нужното за вас.
И затвори. Дайсън, която стоеше до нея, каза:
— Няма нощен домоуправител.
— Добре — взе решение Балард. — Вижте сега дали двете с Ерера можете да слезете в гаража и да огледате там.
— Получи ли заповед?
— Не. Сега се качвам пак горе да си взема забравеното фенерче. Ако не ви се обадя до десет минути, качете се и вие.
— Разбрано.
Балард се качи с асансьора на третия етаж и почука на вратата на Джейкъб Кейди. След няколко секунди чу вътре някакво размърдване и след малко зад вратата се разнесе гласът на Прада:
— О, боже мой! Какво пък сега?
— Господин Прада, отворете, ако обичате.
— Какво искате?
— Бихте ли отворили, за да не се налага да говорим толкова високо? Все пак има хора, които спят…
Вратата се отвори. На лицето на Прада бе изписан гняв.
— Много добре знам, че някои хора спят. И аз искам да спя. Какво има?
— Съжалявам. Забравила съм си фенерчето. Мисля, че е в дрешника на Джейкъб. Бихте ли ми го донесли?
— Боже господи!
Прада се извърна и тръгна по коридора към двете спални. Балард забеляза, че сега е по тениска с розов кит на нея.
В мига, в който той се скри от погледа й, тя влезе в дневната и отиде при масичката за кафе. Взе фенерчето си иззад статуетката, където го бе оставила, и го скри в джоба си. След това премести тапицирания стол, наведе се и вдигна ъгъла на килима.
Клекна и разгледа внимателно пода. Излъсканото дърво беше избледняло на мястото, където явно бе имало петно, вече заличено от забърсвания. Някой бе изстъргал тази част на дюшемето с мощен почистващ препарат. Толкова силно бе търкано, че Балард можеше да забележи сглобката между двете дъски. Беше тип шлиц, а това означаваше, че има добър шанс през нея да е проникнало онова, което е било почиствано, и да има остатък на замазката под дюшемето.
Чу крачките на приближаващия се Прада, върна килима на мястото му, изправи се и бързо намести стола. Успя да го направи миг преди той да влезе.
— Нищо — каза той. — Няма го.
— Сигурен ли сте? Помня, че го използвах в дрешника.
— Сигурен съм, естествено. Погледнах. Можете сама да се уверите, ако желаете.
— Не, ще ви повярвам.
Балард свали ровъра от колана си и натисна бутона двукратно, преди да заговори в него:
— Шест-Адам-четиринайсет, някоя от вас вземала ли ми е фенерчето от апартамента?
Прада възмутено вдигна ръце.
— И не се ли сетихте да ги попитате преди да ме събудите пак?
Балард продължаваше да натиска бутона на ровъра, за да е в режим на предаване.
— Успокойте се, господин Прада. Имате ли нещо против да ви задам един последен въпрос и после се махам от очите ви?
— Казвайте — съгласи се навъсено Прада. — Питайте и изчезвайте.
— Обяснете ми за килима.
— Моля?
Понеже следеше реакцията му, Балард забеляза, че се издаде. Момент на изненада в очите му. Изглежда, точно Прада бе преместил килима.
— Чухте ме. — И повтори: — Питам за килима.
— Ами ето го — отговори Прада с тон, сякаш разговаряше с малоумна.
— Не, това е килимът от дневната. Вижте… по него още има следи от краката на масата. Преместили сте го тук, защото сте се отървали от килима, който е бил на това място. Но къде е той? Защо е трябвало да го изхвърляте?
— Вижте… писна ми! Питайте Джейкъб за килимите му, като се върне, и ще се уверите, че няма нищо нередно.
— Но той няма да се върне. И двамата го знаем. Кажи ми какво се случи, Тайлър…
— Не съм Тайлър. Казвам се…
Внезапно Прада се хвърли през стаята върху Балард с вдигнати ръце, насочени към гърлото й. Но Балард беше подготвена, защото очакваше думите й да го провокират към крайни мерки. Тя се обърна и се завъртя, отстъпи встрани подобно на матадор и вдигна ровъра. Замахна с него, стовари долния му край в гръбнака му и го препъна с крак. Прада падна по лице в ъгъла на стаята. Балард пусна ровъра на пода и извади пистолета си. Стъпи с крак на гърба му и притисна дулото в главата му.
— Само опитай да станеш и ще ти забия куршум в гръбнака. И после никога вече няма да можеш да ходиш.
Усети го как се напряга, но после се отпусна и се предаде.
— Добро момче — каза тя.
Докато му слагаше белезниците и му четеше правата, чу вратата на асансьора да се отваря и Ерера и Дайсън да тичат към тях по коридора.
— Вдигнете го и го сложете да седне — нареди Балард. — Аз ще се обадя на „Убийства“.
Двете жени се наведоха и сграбчиха Прада за ръцете.
— Щеше да ме убие — изпъшка Прада. — Искаше да ми заграби бизнеса и всичко, за което съм се трудил. Сбихме се. Той падна и си удари главата. Изобщо не съм искал да умира.