— И си го увил в килима и си го изхвърлил някъде — доразви признанието му Балард.
— Никой нямаше да ми повярва. И вие не ми вярвате.
— Разбра ли правата си, както ти ги казах?
— Щеше да ме нареже на парчета.
— Спри да говориш глупости и отговори на въпроса ми. Разбираш ли правата, както ти ги прочетох? Искаш ли да го направя още веднъж?
— Разбрах ги, разбрах ги.
— Добре. Къде е трупът на Джейкъб Кейди?
Но Прада поклати глава.
— Никога няма да го намерите. Хвърлих го в контейнера. Сега е там, където изхвърлят боклука. И точно това заслужаваше.
Тя излезе от апартамента, за да се обади на лейтенант Макадам, командир на детективско бюро „Убийства“ в участък „Холивуд“ и пряк неин началник, макар тя рядко да го виждаше. При случаи с подобна важност беше длъжна да го информира пряко. Събуди го с известно злорадство — той беше канцеларски плъх, който спазваше стриктно работното време от девет до пет.
— Шефе, Балард съм — каза тя. — Имаме убийство.
28.
Когато се върна в детективското бюро, Балард завари Хари Бош да преглежда кашон с КРТ.
— Ти не спиш ли, Бош? — попита го вместо поздрав.
— Не и тази нощ — отвърна той.
— Откога си тук?
— Не от дълго. Търся едно лице.
— И?
— Не още. А ти с какво се занимаваше?
— Имах убийство. А сега имам да пиша доклади, така че не очаквай днес да гледам картони.
— Няма проблем. Аз нали ги гледам.
И посочи купчинката картони, отделени настрана за по-подробно преглеждане. Тя понечи да му каже, че не може просто така да идва в участъка и да работи сам, но се въздържа и вместо това седна до него.
След като влезе в акаунта си, започна да пише доклад за инцидента, който щеше да изпрати на екипа, поел от нея случая Кейди.
— Какъв беше случаят? — попита Бош. — За убийството питам.
— Случай „без труп“ — обясни тя. — Или поне е такъв до момента. Започна като за изчезнал човек. Попаднах на един тип, който си призна, че го е убил, нарязал е трупа му и е изхвърлил парчетата в контейнера. О… и твърди, че било при защита.
— Естествено, че ще твърди така.
— Контейнерът е бил вдигнат вчера, така че нашите ще отидат на сметището, когато разберат коя кола го е взела и кое е сметището. Това е един от малкото случаи, когато съм доволна, че не го довършвам аз. Двамата, на които се падна тази задача, не изглеждаха никак щастливи.
— И аз имах случай без труп веднъж. Същата работа. Наложи се да ходим на сметището, но вече беше минала цяла седмица. Ние работихме още две. И намерихме труп… само че друг. Това може да стане само в Ел Ей.
— Искаш да кажеш, че сте намерили жертва на убийство, но не търсения от вас труп?
— Да. Този, който ни трябваше, така и не го намерихме. От друга страна, отидохме там по сигнал, така че може и да не се е случило. Онзи, който намерихме, беше по мафиотско дело и в крайна сметка го решихме. Но онези две седмици, които прекарах там… не можах да изчистя смрадта от носа си месеци наред. О, и забрави за дрехите си. Аз изхвърлих всичко.
— Чувала съм, че по сметищата е страшна воня.
Залови се отново за работа, но не минаха и пет минути, когато Бош я прекъсна пак:
— Успя ли да провериш нещо за ГРАСП?
— Всъщност успях — отговори Балард. — Предполага се, че всичко е изтрито от системата, но научих за един професор, който е автор на програмата и е помагал във внедряването й. Надявам се да е запазил данните. Имам среща с него в осем часа, ако те интересува.
— Интересува ме. По пътя натам ще закусим. Аз черпя.
— Няма да имаме време за закуска, ако не напиша доклада.
— Ясно. Млъквам.
Балард се усмихна и отново се зае с доклада. Беше на раздела „Обобщение“ и въвеждаше самоуличаващите изявления на Тилдъс — бяха го прибрали под текущото му име — след като го бяха арестували и той бе осъзнал, че трябва да говори, ако иска да се спаси от обвинение в убийство. Трескавите му уверения, че ставало дума за самоотбрана, бяха загубили убедителността си, когато извиканите в апартамента криминолози бяха разглобили сифона на ваната и бяха намерили там кръв и късчета плът. Тогава Тилдъс беше признал, че е нарязал тялото и го е сложил в чували за смет — доста крайна мярка при самоотбрана.
На Балард й бе мъчно за родителите на Кейди и семейството му. На тях им предстоеше да научат, че синът им е мъртъв, разчленен и изхвърлен на някакво сметище. А разказът на Бош я бе разтревожил. Ставаше критично важно да намерят трупа на Кейди, за да може да се анализират раните, непричинени от разчленяването, и да се съпоставят с подробностите, разказани от Тилдъс. Ако раните по тялото разкажеха различна история, тогава Джейкъб щеше да помогне да бъде уличен убиецът му.