— И много жалко — заключи Колдър. — Точно бяхме започнали да трупаме успех. ГРАСП щеше да проработи, ако й бяха дали шанс.
— Звучи убедително — коментира Балард.
Не можа да измисли други съчувствени думи, понеже самата тя имаше свои разбирания за предсказуемостта на престъпленията.
Бош не каза нищо.
— Добре, оценяваме историческия ракурс на програмата — продължи Балард. — Тук сме, за да ви попитаме дали сте запазили някакви данни от тогава. Разследваме неразкрито убийство от две и девета, което означава втората година на ГРАСП. Значи тя е била в ход и е трупала данни. Решихме, че би ни помогнало да получим нещо като снимка на цялата картина на престъпността в Холивуд в интересуващата ни нощ, а може би дори и на цялата седмица на убийството.
Колдър помълча известно време, след това заговори, като подбираше думите си внимателно:
— Знаете, че новият началник изтри данните, когато заряза програмата, нали? Каза, че не искал да попаднат в неправилни ръце. Можете ли да повярвате?
Горчивината в гласа му издаваше трупания цяло десетилетие в него гняв.
— Това общо взето влиза в конфликт с практиката на управлението да съхранява всякакви данни — коментира Балард, надявайки се да отдели текущото им разследване от политически решения, с които тя нямаше нищо общо.
— Било е глупаво — обади се Бош. — Цялото решение е глупост.
Балард усети, че Бош е пътят към спечелване на сътрудничеството на Колдър. Той не се отчиташе пред никого. Можеше да казва каквото си пожелае и особено онова, което Колдър искаше да чуе.
— Беше ми наредено от полицията да изтрия моите данни в проекта — каза Колдър.
— Но той е бил вашата рожба — подчерта Бош. — Мога само да предполагам, че не сте изтрили данните, и ако съм прав… значи можете да ни помогнете да разкрием едно убийство. Това би бил един хубав начин да кажете на началника: „Начукай си го!“, нали така?
Балард едва сдържа усмивката си. За нея беше очевидно, че Бош разиграва картите си перфектно. Ако Колдър наистина разполагаше с нещо, щеше да им го даде.
— Какво търсите по-специално? — попита Колдър.
— Искаме всички подробности за период от четирийсет и осем часа за всяко престъпление в района на участъка около нощта, когато жертвата е била взета с буса — настоятелно обясни Балард.
— Двайсет и четири часа преди и двайсет и четири след? — уточни Колдър.
— Нека са по четирийсет и осем — каза Бош.
Балард извади бележника си и откъсна горната страница. Вече беше написала датата на нея. Колдър я взе и погледна.
— Как го искате — на файл или разпечатано?
— На файл — каза Балард.
— На хартия — едновременно с нея поиска Бош.
— Окей… и двете — съгласи се Колдър.
Погледна отново листчето с датата, сякаш тя имаше някакъв по-особен смисъл, и каза:
— Добре, мога да го направя.
29.
Колдър каза, че ще му трябва ден, за да вземе твърдия диск, на който съхранявал данните от програмата ГРАСП — не бил в университета, а в личен склад. Обеща да се обади веднага щом е готов.
Бяха дошли в града с колата на Балард, за да не се налага да търсят законни начини за паркиране на частните си коли, но когато потеглиха, Бош помоли Балард да го остави на намиращия се в съседство „Експозишън Парк“.
— Защо? — Тя го погледна изненадано.
— Никога не съм виждал совалката — отговори той. — Реших да се възползвам от възможността.
Свалената от експлоатация космическа совалка „Индевър“ бе докарана в Ел Ей по въздух преди шест години, величествено бе транспортирана по улиците на Саут Сентрал и бе поставена за постоянно в Аерокосмическия център в парка.
Балард се усмихна.
— Не ми приличаш много на човек, който си пада по космическите пътешествия, Хари.
— Наистина не си падам… но исках да я погледна, за да се убедя, че е истина.
— Да не ми казваш, че си падаш по теориите за конспирацията? „Космическата програма е мистификация“? Фалшиви новини?
— Не, не… не е това. Вярвам, че я има. Просто е… как да ти кажа… изумително, че можем да изстрелваме тези неща нагоре, да обикаляме около Луната, да извеждаме спътници в орбита и те да правят каквото там правят, а ние тук долу да не можем да се оправим. Исках да я видя с очите си от момента, когато я докараха. Бях…
Гласът му заглъхна, сякаш не беше уверен дали трябва да продължи.