Шофьорът на всъдехода предупреди Балард, че сред боклуците на сметището каските са задължителни. Първото, което си сложи тя обаче, бе маска за дишане. Беше не толкова заради вонята, колкото за да е спокойна, че няма да вдиша по-едрите частици на боклуците. След това навлече направо върху дрехите си „скафандър“ и чак тогава забеляза, че никой от другите търсещи не е нахлузил на главата си качулката към „скафандъра“. Тя обаче го направи, като прибра грижливо косата си и дори пристегна връвта, която прилепи маската по контура на лицето й.
Сложи си ръкавици, обу ботуши и използва скоча, за да запечата маншетите на костюма около китките и на глезените си. Последваха очилата, а накрая си сложи и каска, която носеше номер 23 от двете си страни. Вече беше готова. Извади кирка от варела и тръгна през сметището към останалите. Те бяха петима и методично ровеха в линия, напредвайки от единия край на зоната за търсене към другия.
Понеже не си бяха стегнали качулките, Балард лесно разпозна Лий и Роджърс.
— Да застана ли между вас, момчета, или ще ми измислите друга работа? — попита ги тя вместо поздрав.
— Ти ли си, Балард? — попита я Лий. — Да, ела при нас. Така ще е най-сигурно, че няма да пропуснем нещо.
Лий се отмести наляво, Роджърс надясно, и така направиха място на Балард да застане между двамата.
— Черни пластмасови чували, Балард — обясни Роджърс. — Завързани със сини връзки.
— Ясно — отговори Балард.
— Ей, всички… това е Рене — подвикна Лий. — Тя е онази, на която трябва да благодарим, че сме тук днес. Рене, запознай се с екипа.
Балард се усмихна, макар че никой не можеше да я види, и каза:
— Виновна.
— Не, не си виновна — поправи я Роджърс. — По-скоро обратното, защото без теб онзи нещастник от Ню Джърси можеше да се измъкне. А освен това ако бяхме дошли тук ден-два по-късно, щеше да е невъзможно да изолираме толкова малка зона за претърсване. Чиста проба късмет…
— Е, да се надяваме, че късметът ни няма да е дотук — допълни го Лий.
Движеха се бавно и всяка стъпка се подготвяше от забиване на ботуша на почти половин метър в боклука, след което с кирката се разравяше надълбоко в отпадъците. Линията от време на време се нарушаваше, защото някой от търсачите спираше, за да използва ръцете си за по-добро разчистване.
По някое време Лий се обезпокои за напредналия час и подкани да вдигнат темпото. Оставаха им около четири часа слънце, но ако започнеха да вадят части от човешко тяло, това щеше да наложи създаване на местопрестъпление, а той държеше всичко да свърши в рамките на деня.
След около час се натъкнаха на първите части от труп. Една от криминоложките откри черен пластмасов чувал и го разпори с кирката си.
— Тук.
Останалите се събраха около находката. В разкъсания чувал се виждаха крака, срязани точно под коляното. Докато лаборантката снимаше с телефона си, Роджърс тръгна към масата, за да вземе маркер. Търсенето щеше да продължи след като маркираха първата находка. Лий извади телефона си и извика представител на окръжния патолог.
Следващото открито веществено доказателство бе килимът от дневната. Намери го Балард, защото бе по пътя й. Той всъщност беше близо до върха на купчината, но бе маскиран от разкъсан чувал с отпадъци, които изглеждаха като от китайски ресторант. Килимът бе навит в нестегнато руло. Измъкнаха го от купа, развиха го и откриха огромно кърваво петно; но нямаше човешки останки.
Балард маркираше своята находка, когато Кокоро — лаборантката, открила първия чувал — извика, че е намерила още два.
В единия беше главата на Джейкъб Кейди, в другия — ръцете.
Лицето на Кейди не изразяваше някаква преживяна травма и беше сдържано, със затворени очи и уста, сякаш беше заспал. Кокоро направи още снимки.
По ръцете обаче имаше следи от травми в степен, надвишаваща отрязването им от тялото. По предмишниците и дланите се виждаха дълбоки разрези.
— Рани от отбрана — коментира Роджърс. — Бил е с вдигнати ръце, за да отблъсне нападението.
— Отвратително убийство — обади се Лий.
Маркираха с флагчета местата на поредните находки и продължиха нататък. Когато пристигнаха бусът на патолозите и колата на екипа за обработка на местопрестъпления, бяха намерили още два чувала с останалите части от трупа, както и трети, в който откриха големи ножове и ножовка, явно използвани за разчленяването. Джейкъб Кейди беше напълно готов за погребение. Поне това нямаше да измъчва семейството му.