Беше ред Балард да замълчи; надяваше се Бопра да схване посланието: „Длъжница си ми, Бопра“.
И стратегията й сработи.
— Окей… мисля да се престоря на невинна — въздъхна накрая Бопра. — Ще кажа, че си била истински продуцент или нещо такова.
— Каквото трябва — окуражи я Балард.
— За кой ден?
— Например днес?
— Наемането за същия ден е малко подозрително. Никой не прави така.
— Добре, а утре?
— В колко?
— В девет.
— За вечерта говорим, нали?
— Не, сутринта.
— Никой не работи сутрин.
— Добре, добре, да бъде както го правите.
— Значи в такъв случай ще го ангажирам и ще ти се обадя. И ти ще дойдеш?
— Ще дойда.
И двете затвориха, след което Балард отново опита Бош и отново му остави съобщение на гласовата поща.
Телефонът на Бош май беше изключен.
33.
Трафикът в направление УЮК беше жесток. Дори със служебната си кола, която й даваше достъп до забранени за паркиране зони, Балард се добра до професор Колдър едва когато той вече заключваше кабинета си на път за лабораторията.
— Професоре, много съжалявам, че толкова закъснях — извика тя в гърба му. — Има ли някаква възможност само да взема данните от ГРАСП?
Усети се, че говори с умолителния тон на студентка. Беше унизително.
Колдър се обърна, видя я и отключи вратата.
— Влезте, детектив.
Остави раничката си на един стол, отиде зад бюрото си и без да сяда, отвори средното чекмедже.
— Знаете ли, чудя се защо го правя — продължи той. — ЛАПУ не се отнесоха много добре с мен.
Извади от чекмеджето флашка и я подаде през бюрото на Балард.
— Знам — каза тя. — Било е в резултат на съображения, валидни към онзи момент. — Взе флашката и я вдигна във въздуха. — Но мога да ви уверя — опита се да го успокои, — че ако това ни помогне да открием убиец, ще се постарая много хора да научат за помощта ви.
— Да се надяваме — със съмнение в гласа отговори Колдър. — Ще трябва сама да разпечатате копия за партньора ви. В края на семестъра сме и се оказа, че нямам бюджет за хартия.
— Няма проблем, професоре. Благодаря.
— Бих искал да разбера какво се е получило.
Макар Балард да се върна при колата си само след десет минути, под чистачката й имаше квитанция за глоба за неправилно паркиране.
— Ама тези хора сериозно ли…? — удиви се тя на глас.
Дръпна ядосано плика изпод чистачката и обиколи с поглед целия паркинг, търсейки служителя, която я бе глобил, но видя само студенти на път за лекциите си.
— Ей, това е шибана полицейска кола, не видя ли? — изкрещя тя.
Студентите я изгледаха озадачено за момент и продължиха към залите. Балард се качи в колата, хвърли плика на таблото над волана и изсумтя:
— Задници!
Потегли обратно към Холивуд. Трябваше да реши какво да прави. Можеше да остави служебната кола, да се качи на вана си, да запраши към плажа за обичайните занимания по това време на деня и да се наспи. Другата възможност бе да продължи със случая. Имаше петдесет и шест заделени картона, които се нуждаеха от по-подробно разследване. А освен това разполагаше с данните от ГРАСП, които представляваха напълно нов поглед върху случая.
Не бе влизала в океана от два дни и знаеше, че се нуждае от физическата активност и душевното равновесие, което това щеше да й донесе. Но случаят я зовеше. С пресяването на КРТ-тата и с файловете от ГРАСП можеше да задържи набраната инерция.
Извади телефона си и набра Бош за трети път тази сутрин. Сигналът прозвуча само веднъж и веднага бе препратена към гласовата поща.
— Бош, къде си, мамка му? Заедно ли работим, или вече не?
Затвори, без да остави съобщение, ядосана, че мобилният телефон не дава възможност да затръшнеш слушалката.
Докато се влачеше през трафика, ядът й към Бош се разсея и се превърна в загриженост. Когато се добра до Холивуд, зави по „Хайланд“ и навлезе в „Кауенга Пас“. Знаеше, че Бош живее в прохода. Беше й дал адреса си, за да може да говори с Елизабет Клейтън. Не си спомняше номера, но поне бе запомнила улицата.
Удроу Уилсън Драйв се виеше по склона на планината над прохода и предлагаше сякаш изрязани изгледи между къщите, стърчащи над терена върху стоманобетонни пилони. Но Балард не се интересуваше от гледката. Тя търсеше стария зелен „Чероки“, с който бе видяла Бош да напуска паркинга на участък „Холивуд“ вчерашната сутрин. Надеждата й бе Бош да няма гараж.