— Ако помниш, при една от нощните ми смени по-рано тази седмица ти казах, че работя по неразрешен случай за едно момиче, което е било отвлечено преди девет години.
— Дейзи, така ли беше?
— Точно така. Работех по случая с Хари Бош.
— Без моето разрешение, но да, знам че Бош се занимава с това.
— Той получи разрешение от началника на смяната. Както и да е, ето за какво става дума. Бош трябваше да се яви тази сутрин, за да прегледаме едни стари KPT-та заедно, но не дойде.
— И какво?
— След това, в 8:30, имахме среща с един човек в УЮК, но Бош не дойде и за нея.
— Ти потърси ли го?
— Търся го цялата сутрин. Не ми отговаря. В момента съм в дома му. Задната врата беше отворена, открих на масата незапочната вечеря от снощи, а в леглото му не беше спано.
Настъпи продължително мълчание, докато Макадам обмисляше всичко казано от Балард. Вече бе решила, че и той се настройва на същата тревожна вълна като нея, но когато проговори, разбра, че изобщо не е така.
— Балард, ти и Бош… имате ли нещо общо извън този случай?
— Не. Ти шегуваш ли се? Мисля, че му се е случило нещо. Не съм… човекът е изчезнал, лейтенант. Трябва да предприемем нещо, затова се обаждам. Какво следва да направим?
— Добре, успокой се сега. Извинявай за грешката. Забрави каквото казах. Така-а… кога точно трябваше да се видите?
— Нямаше точен час. Но той обеща да дойде рано. И изобщо… търся го от четири-пет сутринта.
Пак мълчание.
— Рене, значи говорим за най-много шест часа.
— Знам, но в случая определено нещо не е наред. Вечерята му е недокосната на масата. Колата му е тук, но него го няма.
— И все пак, още е много рано. Да видим как ще се развият нещата.
— Да се развият? За какво говориш? Той е един от нас, за бога! Трябва да пуснем бюлетин или поне да го подадем в рейсъра.
Рейсър беше вътрешна система за уведомяване чрез есемеси, които можеха да бъдат изпратени едновременно до телефоните на хиляди полицаи.
— Не, твърде рано е възрази Макадам. — Да изчакаме да видим какво ще се случи през следващите няколко часа. Изпрати ми с есемес адреса и ще пратя там кола веднага след обяда. Ти приключвай.
— Какво? — попита Балард.
В гласа й звучеше безпомощност. Макадам не виждаше онова, което виждаше тя, и не знаеше онова, което знаеше тя. И подходът му беше тотално погрешен.
— Приключвай за днес, Балард. Ще изпратя по-късно кола да провери пак за Бош. Това трябва да отлежи поне дванайсет часа. Ще ти се обадя по-късно, ако междувременно разберем нещо. Най-вероятно не става дума за нищо сериозно.
Балард затвори, без да потвърди заповедта на Макадам. Опасяваше се, че каже ли още нещо, ще го направи с висок писклив полуистеричен глас.
Задържа телефона си в ръка и потърси номера на участъка в Сан Фернандо. Позвъни и поиска да я прехвърлят в детективското бюро. Отговори й жена, която се идентифицира твърде бързо, за да долови името й.
— Там ли е Хари Бош?
— Не, не е тук. Може ли да ви помогне някой друг?
— Аз съм детектив Балард от ЛАПУ. Може ли да говоря с неговия партньор, моля? Спешно е!
— Тук нямаме постоянни партньори. Ние…
— Трябва да говоря с онзи, с когото той е работил за последно заедно… по онова гангстерско убийство, в което бе ликвидиран свидетелят.
Къса пауза преди отговора:
— Това съм аз. Откъде знаете за случая?
— Как ви беше името?
— Детектив Лурдес. Как разбрахте за…
— Изслушайте ме. Мисля, че на Хари му се е случило нещо. В момента се намирам в къщата му и изглежда… изглежда, сякаш е бил отвлечен.
— Отвлечен?
— Имахме уговорка да се срещнем рано тази сутрин. Той не дойде. Телефонът му е изключен и не си е у дома. На масата има недокосната храна от снощи, леглото му е оправено, а задната му врата е била отворена цялата нощ.
— Окей, окей… сега вие ме изслушайте. От вчера имаме информация, че санферите са възложили убийството му, защото знаят, че Хари работи по случай срещу един от техните босове. От днес работим и ние. Но снощи аз предупредих Хари. Казах му. Има ли вероятност да се е… скрил някъде?
В гърдите на Балард се появи някаква тежест. Тежестта на ужасно предчувствие.
— Аз… не. Не изглежда така. Ключовете му са на масата. И колата му е тук.
— Може да е помислил, че колата му е проследима. Вижте, не се опитвам да омаловажа ситуацията. Ако твърдите, че изглежда не по негова воля, тогава трябва да изпратим екип. Разговаряхте ли с дъщеря му?
Балард изведнъж осъзна, че през седмицата Бош й бе разкрил нещо, което можеше да е от полза.