— Не — призна тя. — Но ей сега ще го направя.
И прекъсна разговора.
34.
Балард се върна в къщата, за да потърси нещо друго. Трябваше й телефонният номер на дъщерята на Бош. Бе запомнила, че в основаната стая имаше малко бюро като онези, които се намират в хотелските стаи. Влезе там и започна да претърсва чекмеджетата, докато не попадна на едно с чекови книжки и хванати с ластик пакети от пликове.
Една купчинка беше изцяло от телефонни сметки. Бързо отвори най-горния плик и веднага видя, че Бош използва семеен план, съгласно който плаща два мобилни телефона на една сметка. Единият номер й бе познат — неговият, а вторият трябваше да е на дъщеря му. След това отвори чековата книжка и започна да прелиства отрязъците, докато не попадна на копие на чек за четиристотин долара на името на Маделин Бош.
Вече имаше каквото й трябваше, така че позвъни на номера. Сигналът прозвуча няколко пъти и после бе прехвърлена на гласовата поща, което не я изненада, понеже дъщерята на Бош нямаше как да разпознае нейния номер, който излизаше на екрана й.
— Маделин, обажда се детектив Балард от ЛАПУ. Страшно важно е да ми се обадите веднага щом прослушате това съобщение. Настоятелно ви моля да ми позвъните.
Продиктува номера си, макар той вече да бе записан в телефона на момичето. След това прекъсна, върна всичко в чекмеджето и стана от бюрото. Веднъж Бош бе подхвърлил, че дъщеря му учи в „Чапман“, окръг Ориндж, и винаги се намира на не повече от час път. Замисли се дали да не позвъни на охраната на учебното заведение, за да разбере от тях има ли начин Маделин Бош да бъде открита, но в този момент телефонът й иззвъня и на екрана се показа номерът, на който току-що се бе обадила.
— Маделин?
— Да, какво става? Къде е баща ми?
— Опитваме се да го издирим и се нуждаем от помощта ти.
— Боже господи, какво се е случило?
— Не се паникьосвай, Маделин. Така ли ти казват? Маделин?
— Мади. Кажете ми какво се е случило.
— Не съм сигурна. Не се яви на две срещи с мен и не мога да се свържа с него. В момента съм в дома му, колата му е пред гаража, на масата има храна, но него го няма. Кога се чухте за последно с него?
— Той… ъ-ъ… ми прати есемес снощи. Каза ми лека нощ и аз му отговорих с лека нощ.
— Той и майка ви разведени ли са? Да не би да…
— Майка ми почина.
— Съжалявам, не знаех. Но ето за какво ти се обаждам. Баща ти ми спомена, че сте се разбрали той да може да проследява телефона ти, а ти неговия. Мисля, че неговият телефон в момента е изключен, но искам да пуснеш приложението на твоя и да ми кажеш къде за последно е бил засечен. Можеш ли да го направиш?
— Да. Само че ще трябва да те поставя на високоговорител, докато…
— Няма проблем, направи го.
Балард изчака и след малко Мади отново се обади:
— Има записи до единайсет и четирийсет и две снощи. После спира.
— Това е добре, но кое е било местоположението на телефона?
Нова пауза, докато Мади проверяваше. Балард стискаше палци да не е домът му, защото това с нищо нямаше да й помогне.
— Ъ-ъ… в Долината е. Някакво място, наречено… хм… Открита зона Садълтрий.
Сърцето на Балард се сви — името звучеше като място, където да изхвърлиш труп.
— Не може ли по-конкретно? — помоли тя, стараейки се мислите й да не влияят на тона й. — Можеш ли да промениш мащаба или нещо такова?
— Почакайте малко… — каза Мади.
Балард почака.
— Ммм… изглежда, се намира близко до Силмар — обясни Мади. — Най-близката улица до това място се казва „Койот Стрийт“.
— Сега би ли затворила, а после, ако може, направи снимка на екрана и ми я изпрати.
— Добре, но защо го няма? Какво се е…
— Мади, моля те, чуй ме! Трябва да прекъснем, за да ми пратиш снимката на екрана. После аз ще я препратя на когото е нужно и така ще разберем дали баща ти е там. Знам, че си изплашена и че това обаждане е най-ужасното в живота ти. Но сега трябва да затварям. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. Става ли?
Стори й се, че чува момичето да плаче.
— Мади…?
— Да, добре. Затварям.
— Още нещо… Струва ми се, че ако поне малко приличаш на баща си, сега ще ми изпратиш снимката на екрана, а после ще скочиш в колата и ще потеглиш за насам. Не го прави! Стой далече от дома си, чуваш ли ме? Може да е опасно!
— Вие сериозно ли…?
— Напълно. Искам да не си тук, докато не ти се обадя аз или баща ти, разбрахме ли се?
— Ясно.
— Добре, сега ми прати снимката.
И Балард затвори. Знаеше, че Хедър Рурк вероятно спи, но това нямаше значение. Обади се на приятелката си, въздушната насочвачка. Малко изненадващо тя й вдигна моментално.