Мъжът внезапно се извърна и отвори вратата по-широко. Погледна навън и нагоре към небето. Хеликоптерът се чуваше едва-едва.
— Sali! — извика Бош. — Ahora!
Надяваше се това да е нещо подобно на „Бягай сега!“
Мъжът блъсна вратата докрай и бараката се изпълни с ослепителна светлина. Той пъхна пистолета под колана си и отиде в ъгъла, където на прогнилата от ръжда ламаринена стена бе подпрян зелен мотоциклет. Яхна го, удари с крак педала за запалване и се изстреля през отворената врата.
Бош присви очи срещу светлината и се вслуша. Хеликоптерът идеше за нов заход, вече бе минал над билото и се приближаваше.
Сега, когато вътре вече беше достатъчно светло, Бош се раздвижи в клетката, за да разгледа всеки ъгъл и сглобка за слабости. Знаеше, че е невъзможно да е сигурен дали хеликоптерът търси точно него, провежда тренировъчен полет или просто кръжи над бягащ койот. Беше истина, че похитителите му снощи бяха направили грешката да не го обискират за телефон, преди да го прехвърлят от вана в джипа, но Бош бе свикнал да мисли, че не бива да разчита на никой друг за спасението си.
Трябваше да работи бързо и да намери начин да се измъкне от клетката. Защото можеше да е само въпрос на време да се върнат за него.
Балард
36.
Балард чакаше Бела Лурдес до портата на улица „Койот“ за сервизния път, водещ нагоре в хълмовете и изоставения комплекс за тренировка на животни. Разглеждаше въздушните снимки, изпратени й от Хедър Рурк, и се опитваше да реши кое е по-добро: да се стигне до горе пеша или да се рискува с някаква кола по черния път.
Базата не бе много на високо и се намираше на открито място, което правеше невъзможно незабелязаното приближаване с кола. Реши да го направи пеша и да повика помощ от хеликоптера само ако се наложи някаква демонстрация на сила от страна на ЛАПУ.
Лурдес пристигна. Водеше си партньор, когото представи като Дани Систо, и като усети загрижеността на Балард, гарантира за него с думите, че дори самият Бош би му се доверил безусловно. Балард прие думите й и ги запозна с последните новини около ситуацията. Показа им и снимките от облитането.
— Добре… мисля, че знам връзката тук изненада я Лурдес.
— Каква е тя? — попита Балард.
Лурдес гледаше Систо за потвърждение, докато говореше:
— Преди две години „Защита на животните“ проведоха тук голяма операция — започна тя. — Мястото било тренировъчна база на животни, използвани във филми и телевизията, но било изоставено от години. Санферите някак го надушили и започнали да провеждат тук горе боеве между кучета и между петли. Само че от „Защита на животните“ разбрали и сложили край на това.
— Помня случая — обади се Систо. — Голяма история. Струва ми се, че и вие бяхте част.
Последното се отнасяше до Балард и беше свързано с това, че ЛАПУ се бяха присъединили към „Защита на животните“ в прекратяването на тази незаконна дейност в комплекса. Балард обаче не помнеше нищо за събитията или вниманието, което медиите им бяха обърнали. Но потвърждението, че това е място, за което санферите са знаели и са използвали преди, беше важно. Сега вече усещаше, че са на правилното място.
Систо й посочи телефона, чийто екран продължаваше да показва въздушната снимка на комплекса.
— Ще претърсваме постройките, нали? — попита той. — А имаме ли заповед? Изоставена или не, това все пак е частна собственост.
— Нямаме време — обясни Балард.
— Изключителни обстоятелства от началото до края — подхвърли Лурдес.
Огледаха снимките и подбраха три отделни пътеки, минаващи през храстите и стигащи до комплекса. Преди всеки от тях да тръгне по своята, Балард се обади на Рурк, обясни плана им и й каза да чака в готовност. Хеликоптерът все още бе на земя в близката тренировъчна база на ЛАПУ и Рурк я увери, че е в готовност и на разположение.
Балард свърши разговора и погледна Лурдес и Систо.
— Добре, сега да намерим Хари.
Балард бе избрала за себе си най-прекия маршрут към комплекса — черния сервизен път. Държеше се близко до високите шубраци, които се издигаха отстрани, но качването бе по-лесно и съответно времето за стигане до набелязаната поляна — най-кратко.
На финалния завой, преди да излезе на поляната, чу силно дрънчене откъм комплекса. Идеше на неравни интервали. Пет-шест тежки удара и тишина. След няколко секунди всичко се повтаряше.
Балард извади телефона си, за да се обади на Лурдес или да прати есемес, но видя, че вече е извън обхват. Беше оставила ровъра в колата, понеже не искаше операцията да се координира в открит ефир. Така че сега всеки от тях трябваше да се придвижи самостоятелно, без да знае докъде са стигнали другите.