Реши да избере прекия подход. Излезе на поляната, извади пистолета си в спусната покрай тялото ръка и тръгна към първата от двете полуразрушени постройки. Зави на ъгъла и зърна Лурдес да се задава по пътеката отдясно на нея. Систо не се виждаше никакъв.
Балард се готвеше да направи знак на Лурдес да прегледат първата сграда, когато ударите се разнесоха отново. Беше ясно, че идат откъм другата сграда — по-малка постройка в края на поляната. Балард я посочи. Лурдес кимна и двете тръгнаха към източника на звука.
Имаше дъсчена врата на ролки, която бе отворена над метър. Това позволяваше на Балард и Лурдес да надникнат от различни ъгли към вътрешността на бараката, но формата й бе правоъгълна и нямаше начин да се види всичко.
Когато стигнаха на няколко крачки от отворената врата, блъскането спря.
Замръзнаха и зачакаха. Този път не се поднови. Като гледаше напрегнато отворената врата, Балард извика:
— Хари Бош?
Миг тишина и после:
— Тук съм!
Балард погледна Лурдес.
— Прикривай ме. Влизам.
Влезе в постройката с вдигнат пистолет. Отне й момент зрението й да се адаптира, след което се обърна надясно. Стената бе скрита под ръждясали клетки за кучета — два реда един върху друг по четири на ред. Бош седеше в третата клетка на първия ред, притиснал в тясното пространство колене към гърдите си. През решетката се виждаше, че китките и глезените му са вързани. По ризата му имаше кръв, в горната част на лявата му буза, под отеклото око, се виждаше порезна рана.
Балард огледа останалата част от помещението с насочен пистолет, за да е сигурна, че няма пряка опасност.
— Чисто е — обади се Бош. — Но вероятно ще се върнат.
Ритна вратата на клетката с ходила, издавайки шума от блъскане, който Балард бе чула отвън — безполезно усилие да се измъкне.
— Окей, Хари, задръж така и ще те измъкнем — каза тя. — Как си? Да викаме ли линейка?
— Никаква линейка — отсече Бош. — Добре съм. Две натъртени ребра и схванати както никога крака. Сигурно ще имам нужда от два-три шева под окото. Не искаха да ме пребиват до смърт, преди Транкило да е пристигнал тук с кучетата си.
Балард не очакваше, че Бош ще иска линейка — не беше в стила му. Приближи се до клетката и огледа катинара, който я държеше заключена.
— Нали не са оставили тук някъде скрит ключа? — без особена надежда попита тя.
— Не съм го виждал — отговори Бош.
— Мога да стрелям в ключалката, но ме е страх рикошетът да не те улучи.
— Това сработва само във филмите.
— Бела? Чисто е…
Лурдес влезе в бараката.
— Добре ли си, Хари? — бяха първите й думи.
— Ще бъда след като ме освободите — каза той. — Това коляно просто ме убива!
— Добре — каза Балард. — Ще взема щангата от колата и ще счупим катинара.
— Правилно — коментира Бош. — Ти ли прати хеликоптера тук?
— Да.
Бош кимна в знак на благодарност.
— Веднага се връщам — каза Балард.
Систо вече чакаше на поляната с гръб към бараката, за да осигури прикритие. Докато минаваше покрай него, Балард попита:
— Провери ли другата постройка?
— Всичко е чисто — успокои я той.
— Ще ми трябваш да разбием една ключалка.
— Готов съм. Той наред ли е?
— Ще се оправи.
— Чудесно.
Докато се спускаше по пътеката, телефонът й, изглежда, влезе в обхват и веднага се получи есемес от Рурк. Беше контролно обаждане и тя искаше да разбере какво става. Балард й се обади и й каза да продължават да имат готовност. След като освободяха Бош, трябваше да решат какво да правят — да заложат капан за бандитите в случай, че те решат да се върнат, или да се изнесат без забавяне и да продължат по друг начин.
Взе щангата, взе и ровъра и забърза обратно по пътеката. По средата на пътя чу характерния звук на двигател на пистов мотоциклет зад гърба си. Обърна се рязко и видя мотоциклетист на тъмнозелен мотор да спира на стопа на „Койот“. Той я погледна. Носеше каска в съответстващ цвят и затъмнено предпазно стъкло. Двамата се гледаха няколко секунди, после мотоциклетистът зави рязко в обратната посока и отпраши.
Балард разбра, че първата възможност — издебване от засада на бандитите — вече е отпаднала, така че се обади на Рурк по радиото и поиска хеликоптерът да се вдигне. Каза й да огледат комплекса отгоре за всеки случай и да потърсят тъмнозелен пистов мотоциклет.
Беше задъхана, когато стигна пак горе. Връчи щангата на Систо, сякаш му предаваше щафетна палка, и влязоха в бараката. Систо вкара щангата в халките на вратата, напъна и те се скъсаха от заварките. Балард и Лурдес внимателно помогнаха на Бош да излезе.