Получи стая с изглед на север към планината Санта Моника, сградата на Централния архив и световноизвестния надпис на склона „Холивуд“. Тя обаче дръпна пердетата, поръча си салата е пушено пиле и взе душ. След половин час ядеше седнала в леглото, загърната в хавлия два размера по-голяма от нейния, с мокра коса, сресана назад и пусната надолу по врата й.
Лаптопът й лежеше до нея отворен и я разсейваше от вече по-малко от четирите оставащи й часа сън. Но не можеше да се пребори със себе си. Беше свалила файловете на ГРАСП от флашката, която сутринта й беше дал професор Колдър. Беше си казала, че само ще хвърли бърз поглед на данните, преди да се отдаде на съня, но сега не можеше да се откъсне, а и без това душът я бе разсънил.
Първоначално вниманието й беше привлечено от убийство в района само две нощи преди да бъде отвлечена и убита Дейзи Клейтън. Само че според данните този случай бил бързо решен и приключен с арест.
Балард не можеше да влезе дистанционно в базата данни на управлението, но за сметка на това имаше достъп до два къси материала в „Лос Анджелис Таймс“, свързани с убийството и поместени в блога „Убийства“ на вестника, който документираше всички станали в града убийства. Според първия убийството станало в студио за татуировки на „Сънсет“, наречено „ЗууТуу“. Татуистката Оди Хаслем била убита от клиент. Хаслем била собственичката на студиото и работела сама, когато влязъл клиент, татуирал се и извадил нож. Ограбил Хаслем, вкарал я в задната стая, използвана за склад, и я наръгал с нож неколкократно след яростна съпротива от нейна страна. Жената умряла на пода от кръвозагуба.
Възбудата на Балард за възможна връзка със случая „Клейтън“ бе бързо попарена, когато прочете и втория разказ, в който се описваше арестът още на следващия ден в резултат на обаждане във връзка с обявената награда на заподозрения, някой си Кланси Деву, свързан с мотоциклетна банда. У Деву били намерени няколко стъкленици с мастило и електрическа игла за татуиране. От стъклениците били свалени пръстовите отпечатъци на жертвата. Освен това намерили пресен татус на изрисуван с преплетени листа череп на ръката под лакътя на Деву.
Според уточняващия репортаж Деву бил задържан без право на гаранция в централния мъжки арест. Това означаваше, че е бил зад решетките в нощта на отвличането на Дейзи Клейтън. Нямаше никакъв начин да бъде заподозрян за второто убийство. Обезсърчена, Балард си отбеляза да изтегли дневника на убийството по случая. Допускаше, че в него може да има имена на хора, които са били в Холивуд по онова време и които биха могли да разполагат с информация по случая „Клейтън“. Знаеше, че това е само изстрел в тъмното, но все пак изстрел, който трябваше да се направи.
Данните от ГРАСП включваха пет изнасилвания за четири дни и Балард им обърна специално внимание. Изтегли на лаптопа си каквато информация можа за тях и определи, че две от изнасилванията са били окачествени като нападения от непознати. Другите три попадаха в категорията изнасилване от познат и не бяха дело на хищник, който издебва непознати жени. Един от по-странните случаи бе станал в деня преди убийството на Дейзи, а друг — в деня след него. От обобщената справка в ГРАСП следваше, че те не са работа на един и същи човек. Значи бе имало двама сексуални хищници.
Балард въведе номерата на преписките за убийството и двете изнасилвания в заявка за изтегляне и я изпрати по електронната поща на архива. Поиска спешна доставка на преписките, но знаеше от личен опит, че приоритетът ще е нисък, понеже се интересуваше от неразрешени случаи — едно закрито досие и две изнасилвания, които излизаха от 7-годишния срок на давност.
След изпращане на имейла Балард почувства възбудата й да спада и на нейно място да се настанява умората. Затвори лаптопа и го остави на леглото. Нагласи алармата на телефона за след три часа, мушна се под постелката и заспа моментално, все така облечена в хавлията.
Сънува, че някой я следи по улиците, но изчезва всеки път, когато се обърне да погледне зад себе си. Алармата я събуди, докато беше в дълбока, четвърта фаза на съня, следователно напълно дезориентирана, когато отвори очите си и не разпозна околната обстановка. Плътната тъкан на хавлията в крайна сметка я върна към действителността.
Повика си „Юбер“ и се преоблече в чисти дрехи, които бе донесла от вана. Колата я чакаше отвън, когато слезе с асансьора и излезе на входа.
Отвличането на Хари Бош бе включено в сержантския доклад на сутрешната проверка. Беше споменато, понеже се бе случило в дома му, който бе на разделителната граница между териториите на участъци „Холивуд“ и „Северен Холивуд“. Край самата къща вече патрулираха униформени и цивилно облечени служители на участък „Централен“ с идеята да се разубеди Транкило Кортес да изпраща нови хора, за да отвлекат Бош пак.