Иначе оперативката мина бързо. През града бе преминал студен фронт от океана, а ниските температури по правило бяха най-силният фактор за намаляване на престъпността. Сержант Клинкенбърг, отколешен ветеран, който се поддържаше във форма и униформата от деня на дипломирането му в академията все още му ставаше, съобщи, че по улиците на Холивуд не е станало нищо особено. Полицаите тръгнаха да излизат, но Балард си проби път срещу човешкия поток към Клинкенбърг, който продължаваше да стои зад катедрата.
— Какво има, Рене?
— Пропуснах последните две проверки — призна си Балард — и исках да проверя дали пуснахте бюлетина, който дадох на лейтенант Мънроу, за издирване на един тип на име Игълтън.
Клинкенбърг се обърна и посочи корковата дъска, покрита с набучени по нея бюлетини „Търси се“.
— Този ли имаш предвид? Да, снощи го издадохме.
Балард наистина видя заявения от нея бюлетин за издирване на онзи, който се наричаше Игълтън.
— Някакъв шанс да го повторим на следващата проверка? — примоли се тя. — Този наистина ми трябва.
— Ако всичко се влачи както снощи, няма проблем — увери я Клинкенбърг. — Пусни нова заявка и ще го издам.
— Благодаря, Клинк.
— Как е Бош? Знам, че си в течение.
— Добре е. Посмачкали са го и има няколко пукнати ребра. Успели са да го убедят да преспи в „Олив Вю“… с охрана пред вратата, разбира се.
Клинкенбърг кимна.
— Той е свестен. Не го посрещнахме както трябва тук, но е от най-добрите.
— Работил ли си с него?
— Доколкото униформен може да работи с детектив. Бяхме тук по едно и също време. Помня, че пред него глупостите не минаваха. Радвам се, че е добре, и се надявам да заловят шибаняците, които са го похитили.
— Ще стане. А когато се случи, който и да стои зад това, ще влезе зад решетките за дълго, много дълго време. Посегнеш ли на някой от нас, пресичаш линия и това става известно на всички.
— Така е.
Балард слезе в детективското бюро и седна близо до офиса на лейтенанта. Първото, което направи, бе да се включи към онлайн камерите в центъра за домашни любимци, където бе оставила кучето си. Бе изтекло цяло денонощие, откакто не бе виждала Лола, и тя страшно й липсваше. Балард винаги бе подозирала, че когато разтрие козината по врата на кучето или погали твърдата му глава, удовлетворението за нея е по-голямо, отколкото за Лола.
Намери я на един от екраните. Спеше в овално легло. По-малко кученце се бе завряло сгушено в нея. Балард се усмихна и веднага почувства убождането от чувството на вина както винаги, когато се появеше случай, който нарушаваше обичайния й график и налагаше да остави за по-дълго Лола на чужди грижи. Нямаше притеснения относно качеството на тези грижи. Често проверяваше камерите и плащаше за допълнителни неща като извеждане на разходка в квартала Абът Кини. Но въпреки това от време на време се питаше добър собственик на куче ли е и дали не трябва да обяви Лола за осиновяване.
Не искаше да се замисля сериозно по въпроса, затова прекъсна връзката и се залови за работа: прекара следващите два часа от смяната си в преглеждане на заделените картони от разпит на терен и в проучване на индивидите, привлекли вниманието на холивудските полицаи в месеците около убийството на Дейзи Клейтън.
Малко след два я повикаха за първия случай и тя прекара следващите два часа в разпит на свидетел на свада, прераснала в сбиване в бар в Хайланд, след като пазачът се опитал да изпразни заведението в края на работното време, но група студенти от УЮК се бяха възпротивили, понеже не си били допили бирата. Пазачът бе получил удар в тила с една от пълните бутилки и се бе наложило да бъде обработен на място от отзовалата се линейка. Балард сне първо неговите показания, но той не можеше да каже със сигурност кой от четиримата студенти го е халосал. Обаче бе потвърдил, че държи на обвиненията си срещу неизвестния извършител и ЛАПУ го бе освободило за медиците, които го бяха закарали в „Холивуд Пресбитериън“. След това Балард разговаря последователно с бармана, управителя и накрая завърши със студентите.
Те бяха задържани по двама на задните седалки на патрулните коли. Балард съзнателно бе отделила заедно двамата най-изплашени и тайно бе оставила включен диктофона си на предната седалка, където те не можеха да го видят, докато разговаряха помежду си. Подобен ход понякога водеше до непреднамерено признание.