Но този път диктофонът бе записал точно обратното на признание. И двамата младежи бяха едновременно ядосани и изплашени, че могат да бъдат арестувани, макар нито един от тях да не бе хвърлил бутилката по пазача, когато той им обърнал гръб.
Това оставяше на мушката двамата в другата кола, която обаче Балард не бе подсигурила с диктофон. Реши да ги разпита поотделно. Първият отрече да е провокирал свадата, както и да е удрял пазача с бутилката. Но когато му бе представена сметката, включваща двайсет и шест консумирани от групата бири, призна, че е надвишил капацитета си, говорил е заплашително с бармана и пазача, когато им съобщили, че заведението затваря. Извини се за поведението си пред Балард и й каза, че е готов да го направи и пред персонала на бара.
Разпитът на последния студент протече различно. Той съобщи, че е син на адвокат, и заяви, че знае отлично правата си. Предупреди, че няма да се откаже от тях, и отказа да разговаря с Балард в отсъствието на адвокат.
Когато приключиха, Балард разговаря със сержант Клинкенбърг, който бе супервайзър на патрулите.
— Какво смяташ? — попита я той. — Някой все пак трябва да го направи, нали така? Иначе тези пикльовци ще се върнат и пак ще го направят.
Балард кимна и погледна в бележника си, за да не сбърка имената.
— Добре, изритай на свобода Пайн, Джонсън и Фискин каза тя. — Предяви официално обвинения на Бернардо — онзи с бръснатата глава, дето смята, че баща му ще го спаси. И се погрижи тримата, които ще пуснеш, да не шофират.
— Вече ги предупредихме — увери я Клинкенбърг. — Извикаха си „Юбер“.
— Окей, ще оформя документите веднага щом се върна в хамбара и ще ги заведа в ареста.
— Винаги ми е приятно да работя с теб.
— И на мен с теб, Клинк.
Балард се върна в бюрото и й отне по-малко от час да напише доклад за инцидента и заповед за ареста на Бернардо. Остави документите на деловодителя, погледна стенния часовник при дежурния и видя, че са й останали само два часа от смяната.
Беше уморена до смърт и с нетърпение чакаше да поспи пет-шест часа в „Дабълю“. Мечтата за наспиване я върна към съня й, в който усещаше, че някой я следи. Това я накара неволно да се обърне по пътя в празния коридор към детективското бюро.
Но там нямаше никого, разбира се.
38.
Телефонът иззвъня точно по пладне и извади Балард от дълбините на съня. В хотелската стая беше тъмно заради спуснатите плътни пердета. Екранът на телефона й светеше. Номерът не й беше познат, но и не беше в списъка на блокираните.
Прие обаждането и с дрезгав глас каза: „Ало“.
— Балард, Бош съм. Спиш ли?
— Позна от първия път. Какъв е този номер?
— Стационарен телефон е. Още не съм си сменил мобилния.
— О…
— Май си работила нощес. И то след ден, в който ми спаси задника?
— Не беше в работно време, Хари. Къде си? Още в „Олив Вю“?
— Не, изписаха ме тази сутрин. Шест шева, две пукнати ребра, но иначе напълно здрав. Сега съм в СФПУ.
— Прибраха ли вече Транкило?
— Не още, но мислят, че са го обградили. Специалният отряд е разположен около къща в Панорама Сити, където според тях се е окопал. Собственост е на леля му… същата, която била омъжена за Чичо Мурда. Дебнат го от прикритие в очакване да направи някакъв ход и тогава ще го приберат.
Специалният отряд беше елитно звено на ЛАПУ за проследяване, което се използваше за тайно наблюдение на престъпници със склонност към насилие. Те използваха мощно оръжие и бяха обучени да следят в армейски стил. Балард знаеше, че тактиката на СО е критикувана от десетилетия в медиите и от критиците на правоохранителната система в цялата страна. Много от операциите им завършваха с престрелка и кръвопролитие. Броят на жертвите на СО превишаваше този на всички останали отдели и звена в рамките на управлението.
— Добре — проточи Балард. — Да се надяваме, че ще го направят.
— Какво имаш по график днес? — смени темата Бош.
— На теория имам почивен ден, но партньорът ми се връща на работа чак в понеделник, така че ще поработя извънредно. Първият ми приоритет е да стана и да видя кучето си. Тя сигурно вече ме е намразила.
— Имаш куче?
— Аха.
— Хубаво. Значи ще видиш кучето си. И после? Докъде сме с картоните?
Тонът му не подсказваше, че си пада много по кучетата.
— Прегледах финалистите и си добре дошъл, ако искаш да провериш заключенията ми — каза тя. — Разчистих към двайсетина и подредих останалите. Днес в четири имам среща с един от мъжете начело на списъка.