— Това не беше ли един от твоите филми… „Съсед за секс“?
— Бих искала — отговори й Бопра. Всички филми на Сторми не спират да се гледат. Този афиш е за реклама, нали се сещаш. Не вреди хората да си мислят, че съм имала роля в него.
Влязоха в стая в края на коридора. Беше застлана с мокет и на леко повдигната над пода сцена до стената имаше стриптийзьорски пилон.
— Тук провеждаме кастингите — обясни Бопра. — Но най-често е за жени. Мъжете ги оценяваме на запис и по репутацията им. Но аз реших да говорите с момчето тук. Ако се яви, разбира се.
— Смяташ ли, че може да не дойде? — попита Бош.
— В този бизнес нищо не се знае — обясни Бопра. — Хората са ненадеждни. Не знам абсолютно нищо за него. Може да е някой, когото камерата не харесва. Но може и да е попадение. Ще видим. Аз обаче имам въпрос: очаквате ли от мен да съм с вас?
— Не, няма да е нужно — успокои я Балард. — Изпрати ни го тук, като пристигне, и натам ние поемаме нещата.
— И няма да съм замесена, нали? — настоя да го чуе Бопра.
— По никакъв начин — увери я Балард. — За него ти няма да имаш нищо общо.
— Хубаво — въздъхна Бопра. — Е, аз ще съм в офиса. Входният звънец се чува при мен и аз ще ви го представя.
И излезе.
Балард погледна Бош, опитвайки се да прецени какво мисли за цялата постановка. Не разбра по изражението му и тъкмо се готвеше да го попита дали не смята да промени плана на разговора, когато Бопра отвори вратата.
— Ако щеше вярвайте, но този е от ранобудните — каза тя. — Готови ли сте двамата?
Балард кимна на Бош и той й отговори по същия начин.
— Доведи ни го — каза Бош.
Балард огледа стаята. Бързо размести столовете, като събра два един до друг и намести трети срещу тях в средата.
— Бих искала да имаше маса — оплака се тя. — Малко е странно без маса.
— По-добре е така — отговори Бош. — Няма да може да скрие ръцете си, а те издават много.
Вратата пак се отвори и Бопра въведе при тях Курт Паскал.
— Това е Курт Паскал — представи го тя. — А това са Рене и… Хари ли беше?
— Точно така — потвърди Бош — Хари.
Балард и Бош се здрависаха с Паскал и Балард му посочи отделения стол. Той беше облечен в свободно долнище на анцуг и червен суичър. Беше по-нисък, отколкото Балард бе очаквала, а провисналите му дрехи скриваха телосложението му. Имаше дълга кестенява коса с един червен кичур в нея, вързана на плитка на темето му.
Паскал се поколеба, преди да седне.
— Да сядам ли, или искате да видите какво предлагам? — бяха първите му думи.
И пъхна палци под ластичния колан на анцуга си.
— Седнете — каза Балард.
Изчакаха го да седне, после седна и Балард. Бош остана на крака, подпрял ръце на облегалката на сгъваемия си стол, за да може да пресече всякакъв опит на Паскал да тръгне към вратата на стаята.
— Окей, седнах — подкани ги Паскал. — Какво искате да знаете?
Балард извади значката си и я вдигна, за да му я покаже.
— Господин Паскал, госпожица Бопра не знае това, но в действителност ние не сме кинопродуценти — започна тя. — Аз съм детектив Балард от ЛАПУ, а това е партньорът ми детектив Бош.
— Какво… мамка му?! — неприятно се изненада Паскал.
Понечи да стане, но Бош веднага свали ръце от облегалката и се изправи, готов да попречи на Паскал да се добере до вратата.
— Седнете, господин Паскал — каза Балард. — Нуждаем се от помощта ви.
Паскал замръзна. Изглежда, за първи път в живота му някой искаше помощ от него.
После бавно седна.
— За какво става дума?
— Опитваме се да открием един човек — опасен човек… и мислим, че сте в състояние да ни съдействате — обясни Балард. — Защото сте имали в миналото връзка с него.
— Кой?
— Уилсън Гейли.
Паскал се разсмя и поклати глава.
— Ебавате ли се с мен?
— Не, господин Паскал, не се ебаваме с вас — подчерта Балард.
— Уилсън Гейли е опасен, значи? И какво е направил? Не е спрял на „Стоп“? Показал е среден пръст на монахиня?
— Не можем да споделим с вас подробности по случая, по който работим. Разследването е с поверителен характер и всичко, което ни съобщите, попада в същата категория. Знаете ли къде е той в момента?
— Какво…? Не. Не съм виждал този човек от две години… поне две. Някой му направи купон, когато излезе от затвора, и го видях там. Но това беше… кога беше… горе-долу преди три години.
— Значи нямате представа къде се намира понастоящем?
— Имам идея къде не е, и това е Ел Ей. Защото ако още беше тук, все някъде щяхме да се засечем, ако ме разбирате.