Другата снимка бе полицейска на Таня Викърс — проститутката, хваната в компанията на Паскал и Гейли в нощта, когато ги бе изловила полицията и когато бяха попълнени техните KPT-та. Макар връзката им да бе просъществувала само онази нощ, включването на тази снимка бе замислено като тест доколко могат да вярват на Паскал.
Балард отгърна корицата на албума и го подаде на Паскал.
— Не бързайте.
— Не ми се налага — отвърна Паскал. — Не познавам нито една от тях.
И й подаде албума, но Балард не го пое.
— Погледнете пак, господин Паскал. — Погледна го в очите. — Важно е. Била ли е някоя от тези жени във вана при вас и Гейли?
Паскал нетърпеливо разгледа снимките за втори път.
— Имате ли някаква представа колко жени съм изпукал за десет години? — попита, загубил търпение. — Как мога да помня всяка… може би тази, и пак може би тази.
— Кои по-точно? — попита Балард.
Паскал обърна албума и посочи две от снимките — едната беше на Викърс, другата на Дейзи Клейтън.
Този път Балард взе албума и посочи снимката на Дейзи.
— Да започнем с нея — поднови разпита тя. — От вана ли я познавате?
— Не знам — въздъхна Паскал. — Не мога да си спомня.
— Помислете, господин Паскал. Погледнете пак. Как я разпознахте? Откъде?
— Казах ви вече. Не знам. Предполагам… от онези времена.
— Качи ли се тя във вана при вас и Гейли?
— Не знам. Може би. Сигурно съм изчукал хиляда жени от тогава досега. Как може да очаквате да ги помня всичките?
— Сигурна съм, че наистина е трудно. А какво за нея? — И посочи снимката на Викърс.
— Какво за нея… ами същото — натърти Паскал. — Мисля, че я познавам пак от тогава. Може да е била във вана.
— Къде в Холивуд спираше Гейли, за да взема жени за своите филми? — смени насоката на въпросите си Балард.
— Навсякъде. Където се навъртаха курвите, както може да се предположи.
— Булевард „Санта Моника“?
— Да, вероятно.
— Булевард „Холивуд“?
— Определено.
— Ами Уестърн Авеню? Спирали ли сте там?
— Почти сигурно — все пак там работят професионалистите.
— Помните ли някое конкретно спиране на „Холивуд“ и „Уестърн“ за наемане на жени за филмите?
— Не… беше много отдавна.
— Звучи ли ви познато от онези години името Дейзи?
— Ъ-ъ… — Той поклати глава.
Балард усети, че тази линия не е продуктивна. Затова смени посоката:
— Какво имаше във вана?
— Имате предвид вътре?
— Ами да. Точно това попитах.
— Разни неща. Той винаги носеше един кашон кондоми. Налагаше се. Имаше и матрак. Седалките бяха демонтирани и матракът беше проснат на пода. Освен това имаше резервни чаршафи и така нататък. Някакви костюми. Понякога момичетата се навиваха да се снимат само дегизирани, нали разбирате.
— Къде държеше този… реквизит?
— Той… ъ-ъ… имаше там разни кашони и контейнери, в тях бяха.
— Какви кашони и контейнери?
— Ами… някакви пластмасови… за съхранение на всякакви неща.
— Колко големи?
— Какво?
— Колко големи бяха пластмасовите контейнери?
— Знам ли… такива — И той очерта с ръце кутия във въздуха пред себе си. Обрисува квадрат може би шейсет на шейсет сантиметра, определено малък, за да се натъпче тяло в него.
— Вече наистина трябва да тръгвам — настоя Паскал. — Имам депилация в пет. Утре ме чака работа.
— Само още няколко въпроса — успокои го Балард. — Досега ни помогнахте много. Знаете ли какво се е случило с вана, който сте използвали двамата с господин Гейли?
— Не, но се съмнявам, че още го има. Беше си бракма още тогава. Друго?
— Филмите, които сте правили с господин Гейли… имате ли копия от тях?
Паскал се изсмя.
— Господи, не! Никога не би ми хрумнало да пазя такива неща. Но със сигурност са качени някъде в интернет. Там има всичко.
Балард погледна подчертано Бош, за да види дали той има още някакви въпроси, но той поклати глава отрицателно.
— Мога ли вече да си вървя? — нетърпеливо се осведоми Паскал.
— Имате ли шофьорска книжка? — възползва се от повода Балард.
— Не, вече не шофирам. Юберирам.
— Къде живеете?
— Защо питате?
— В случай че се наложат някои уточнения.
— Обадете се на агента ми. Той ще ме открие.
— Няма ли да ми дадете домашния си адрес?
— Не, ако не е наложително. Не бих желал да го има в полицейска папка, нали разбирате.