За известно време — приблизително час и половина — никой не получи картон. Всички вървяха, без да чуват възторжените възгласи на подредените край пътя зрители, вперили погледи в проточилата се чак до хоризонта гора. Гарати откри свеж извор на болка в левия си прасец, който бързо се сля с нестихващата болезненост в колената и паренето на ходилата.
Някъде към обед, когато горещината започна да става непоносима, карабините отново напомниха за себе си. Момче на име Треслър, 92, получи слънчев удар и беше застрелян докато лежеше в несвяст на пътя. Друго момче получи конвулсии и картон, докато се влачеше по асфалта с отекъл език, издавайки мъчителни звуци. Аронсон, 1, получи схващане и на двата крака и беше застрелян застанал на осевата линия, с лице обърнато към слънцето. В един без пет още едно момче, което Гарати не познаваше получи слънчев удар.
„Ето докъде стигнах — замисли се Гарати. — Влача се с подпухнали крака, под прицела на пушките и гледам как се стичат едри капки пот по врата на някоя предстояща жертва. Ето докъде я докарах, само че вече няма връщане назад.“
Прогърмяха изстрели и групичка ученици, издигнали сенник край пътя, за да посрещнат шествието, изръкопляскаха развълнувано.
— Искам при нас да дойде Майорът — занарежда с отпаднал глас Бейкър. — Искам да се срещна с Майорът.
— Какво? — попита почти механично Ейбръхам. Само за няколко часа бе придобил ужасно измършавял вид. Очите му бяха хлътнали навътре в орбитите. Някакво неясно подобие на брада допълваше общата мрачна картина.
— Искам да се изпикая върху него — рече Бейкър.
— Успокой се — каза Гарати. — Просто трябва да се успокоиш.
И трите му предупреждения вече бяха отпаднали.
— Ти се успокой — натърти Бейкър. — Виж какво щеше да стане одеве.
— Нямаш право да мразиш Майора. Да не те е накарал на сила.
— Да ме е накарал насила? НАСИЛА? Той ме УБИВА, ето какво прави!
— Но това не значи…
— Млъквай — отсече рязко Бейкър и Гарати млъкна. Той се почеса замислено по врата и вдигна поглед в небето. Сянката му се бе смалила и се губеше някъде под краката. Гарати надигна третата манерка за деня и я пресуши.
— Съжалявам — обади се Бейкър. — Не исках да прозвучи грубо. Краката ми…
— Разбирам — рече Гарати.
— Всички вървим натам — продължи Бейкър. — Мисля си, че най-лошото е точно сега.
Гарати затвори очи. Спеше му се.
— Знаете ли какво ми се иска да направя? — рече Пиърсън. Вървеше между Гарати и Бейкър.
— Да пикаеш на Майора — предположи Гарати. — Всички искат да пикаят на Майора. Ако въобще посмее да се появи отново, предполагам, че всички участници ще го наобиколят, ще си смъкнат циповете и ще го удавят…
— Не, не искам това — Пиърсън вървеше като човек, в последния съзнателен стадий на пиянството. Главата му се поклащаше надолу при всяка крачка. Клепачите му се развяваха като кепенци. — Това, което искам няма нищо общо с Майора. Искам да отбия в полето, да легна и да затворя очи. Просто да се излегна по гръб сред житата…
— В Мейн няма жита — рече Гарати. — Тука косим сено.
— Добре де, в сеното. И да напиша поема. Докато заспя.
Гарати затършува из джобовете на колана, за да открие, че повечето са вече празни. Най-накрая напипа едно пакетче соленки и ги изяде, като ги размекваше с вода.
— Чувствам се като сито — рече той. — Пия вода и само след няколко минути тя избива по кожата ми.
Отново проехтяха изстрели и поредната фигура се строполи като захвърлена кукла.
— Шедирийсед и пфет — каза присъединилия се към тях Скрам. — Срува ми се, ше фри такова темпо няма да штигнем и до Портленд.
— Нещо не ми звучиш добре — отвърна Пиърсън като го гледаше внимателно.
— Топре, ше съм мноко страв фисически — отвърна жизнерадостно Скрам. — Инаше треската да ме е сфалила досега.
— Божичко, как въобще успяваш да се задържиш на крака? — възкликна Ейбръхъм и в гласа му се долови нещо като религиозно страхопочитание.
— Ас ли? За мен ли кофоришш? — попита Скрам. — Покледни ко само! Как той се търши на краката си? Тофа искам да зная? — той посочи с пръст Олсон.
От два часа насам Олсон не беше промълвил нито дума. Дори не бе докоснал с пръст новата си манерка. Помътнелия му поглед беше фиксиран някъде напред. Лицето му с набола рядка брада имаше ужасно болнав вид. Към общата картина се прибавяше и косата — сплъстена отзад и разчорлена на челото. Устните му бяха напукани и изпръхнали. Езикът му се подаваше от угъла на устата, като умряла змия от дупка. Вместо розов, той бе придобил тъмно ливидно оцветяване и по него бе полепнал прах.