Лора тъкмо възнамеряваше вежливо да се освободи от хватката на Сабина и да избегне предстоящите откровения, когато младата жена още по силно стисна ръката й и, поглеждайки я с влажни от сълзи очи, каза в неочакван дори за самата нея изблик на откровеност:
— О, откъде бихте могла да знаете как се чувства жена като мен? Имате всичко, от което аз съм лишена — пари, семейство, сигурност и самочувствие! Можете да имате всеки мъж, когото пожелаете… но, моля ви, не ми отнемайте Ройс! — Тя се опита да сдържи напълнилите очите й сълзи, преди да продължи: — Зная, че той ви желае, колкото и да е болезнено за мен да си го призная. Но ако станах негова любовница, то бе само защото мислех… защото ми даде да разбера, че накрая ще се ожени за мен! Обясни ми, че предпочитал да натрупа известен опит с една жена, преди да се обвърже с нея. Затова направих грешката да се впусна в тази авантюра. И след това често ми е казвал, че съм единствената му любов, единствената жена, за която някога е възнамерявал да се ожени! А… а сега мисля, че съм бременна от него и не зная какво да правя! — В гласа й се промъкна по-остра нотка, когато добави: — Ако не се бяхте появила вие, той щеше да се ожени за мен, сигурна съм в това!
Лора се канеше да се оттегли от неприятния разговор, когато Сабина прошепна:
— Купи ми една къща, знаете ли, едно хубаво малко имение на Кързън Скуеър… не в Сейнт Джеймз Ууд, където мъжете устройват любовниците си! Има навика да ме посещава почти ежедневно… а когато излизахме заедно, ме изпращаше до в къщи и често оставаше през цялата нощ. Той е чудесен любовник… толкова силен, толкова предизвикателен, а понякога… о, да, понякога толкова нежен и внимателен! Той е…
— Защо ми разказвате всичко това? — с мъка овладявайки гласа си, я прекъсна Лора.
— Имам ви доверие — Сабина почти хлипаше. — Казах ви… не познавам никого, с когото бих могла да поговоря така свободно и открито, както с вас! Не мога да споделя с брат си и няма да го преживея, ако научи някой друг. Не издържам повече да бъда унижавана от него! Ако е имал намерение да се държи така с мен, тогава не е трябвало да ме кани тук!
— Поне в това съм съгласна с вас — сухо и безразлично вметна Лора, освобождавайки се от хватката на Сабина и отдръпвайки се назад. — Какво точно искате от мен?
Прямият й въпрос изглежда обърка госпожа Уестбридж.
— Аз… аз… не зная точно…
— Е, радвам се, че не прекалихте с театралниченето и не ме помолихте да ви отстъпя този мъж! — грубо обясни Лора, нетърпелива да сложи точка на този разговор на четири очи. — Но в едно мога да ви уверя, Сабина… вашите чувства към Трент са едно нещо, а неговите към вас — друго. И това е нещо, което засяга само вас двамата, мисля. Що се отнася до мен, не се безпокойте ни най-малко. Дори ако реша да ви го отнема, ще е за съвсем кратко… докато ме отегчи. А след това ще ви го върна, обещавам ви!
— Не можете да ме понасяте, нали? — попита Сабина с остър глас.
— Също както и вие мен!
Няколко секунди двете жени останаха неподвижно една срещу друга, измервайки се с поглед. След това Сабина пое дълбоко дъх и се изсмя кратко.
— Сега поне сме наясно какво можем да очакваме една от друга, не е ли така? — Сълзите, заплашвали само до преди миг да рукнат от очите й, съвсем неочаквано бяха изчезнали, когато небесносините очи на Сабина студено и преценяващо се впиха в тъмните морскосини очи на съперницата й.
— И след като бяхме толкова искрени една с друга… сигурна ли сте, че накрая няма да размислите? Ройс… Трент, искам да кажа… може да бъде доста прелъстителен, както междувременно имах възможността да се убедя! Питам се дали знаете в какво се впускате, мислейки, че можете да си играете с него. Имам чувството, че той ще е онзи, който ще си поиграе с вас… преди да се върне при мен!
— Какво, за бога, толкова дълго си шушукате вие двете? — неочаквано достигна до тях нетърпеливият глас на лейди Хонория. — Тъкмо решихме да се поразходим из градината… нощта е толкова топла, а освен това изглежда ще има пълнолуние!
— Наистина е крайно време да се върнем при другите, не мислите ли? — обърна се с усмивка Сабина към Лора, а след това отново я улови под ръка и двете се насочиха към малката групичка от дами, които го очакваха.
Когато най-сетне към тях се присъединиха и все още ухаещите на цигарен дим мъже, Лора забеляза колко демонстративно Сабина се насочи към Трент, нежно го погали и улови под ръка с онзи собственически жест, който винаги пускаше в действие на публично място. „Нека — безгрижно си мислеше Лора. Сабина можеше да го има толкова дълго, колкото успее да го задържи. — Но аз — каза си тя, поглеждайки го предизвикателно в очите, преди отново да отклони поглед, — аз ще го имам, пък било то и само за една нощ.“