Франко бе започнал да крачи из затрупания си с книги работен кабинет, надявайки се Трент да направи някаква забележка или да подхвърли някоя идея, която би могла да му подскаже изход от ситуацията.
— Ще й станеш ли секундант? Намерила ли си е втори човек?
— Вече се съгласих… иначе щеше да избере някой от своите неподходящи приятели! Но както сам знаеш, трябва да отпътувам за Лондон! Нашите общи приятели твърде настойчиво ме подканят да го сторя. — Видимо разстроен, Франко прекара пръсти през косата си. След това добави с надеждата да предизвика някаква реакция от страна на събеседника си: — Мисля, че е помолила Франк Харис да й стане втори секундант. А той е достатъчно глупав, за да се съгласи, още повече че изглежда доста хлътнал по Лора. Не мога да го разбера, но казва, че бил очарован от нея! Така че, виж какво, Трент… — Франко престана да кръстосва стаята и преди да продължи отправи към приятеля си многозначителен поглед: — Сигурно се досещаш за какво ти разказвам всичко това, така че сега ще премина по същество. Мога ли да разчитам, че ще следиш нещата отблизо? В подобни случаи е прието да присъства лекар и си мислех дали не би могъл…
— Предполагам, всички участници ще бъдат маскирани? Във Франция дуелите са забранени, нали така? А сестра ти…?
— О, Лора със сигурност няма да си развали удоволствието, разкривайки коя е, поне в това съм сигурен. Не и докато не реши, че моментът е настъпил… не се съмнявам, че ще го стори по впечатляващ начин!
— Е, навярно бих могъл да присъствам в ролята на лекар. Определено не ми се ще да пропусна подобно събитие. Преди време научих някои неща за лекуването на коне, така че може би ще успея да се справя и с това… ако се наложи. Да се надяваме, че ще запази хладнокръвие и само ще отрезви противника си, вместо да го убива! Не се безпокой — замислено добави той, — обещавам ти да държа сестра ти под око. Може би за известно време трябва да бъде оставена да прави каквото реши, докато се умори да се лута. Прилича ми на някоя дива необяздена кобила! Тя е капризна бегълка от цивилизования живот, но погледнато от друга страна…
— Това, което казваш, ми напомня за „Укротяване на опърничавата“. И на теб ли ти хрумна същото?
— Може би. Но аз ще я оставя да лудува, докато се умори, а когато вече почти ми се удаде да я обуздая… е, ще видим…
Като предизвикана страна, Лора имаше правото да определи оръжието и правилата и тя изобщо не се поколеба да избере своя „Колт“ четиридесет и пети калибър и редуване на изстрелите, както се правеше в Дивия запад. Определен брой крачки един към друг… изваждане на оръжието от кобура… и готово! Край на спора!
Приятелките на Лора бяха възхитени от умелото й боравене с револвера. А изборът й на костюм за дуела ги впечатли и развесели — тесни кожени панталони с ресни, кожено елече, палто, също с ресни, и широкопола шапка, като онези, които се носеха из Дивия запад и която подхождаше на скриващата лицето й кърпа. Имаше дори ботуши, стигащи чак до коленете.
Лора намираше, че е наистина вълнуващо да участва в дуел… независимо от това, че противникът й бе някакъв идиот! Преди време виконт Сен Андре я бе ухажвал. Тя нямаше намерение да му дава да разбере, че има срещу себе си жена. Никой не трябваше да знае, с изключение на няколко близки приятели, разбира се.
Преживяването бе толкова вълнуващо, колкото и забавно. Револверите в сутрешния здрач, в мъглата, която забулваше почти всичко. Противникът бе просто една сянка… неясни очертания, които изглеждаха нереални. Секундантите бяха маскирани и с качулки, така че Лора едва успя да разпознае Франко. А що се отнася до приятеля му, този лекар, когото брат й бе измъкнал от леглото, това навярно бе някой от другарите му социалисти, които презираха ритуалите на буржоазията и предпочитаха бомбите пред револвери и шпаги!
„С този глупав маскарад тя наистина вече прекалява“ — сърдито мислеше Трент, при вида на костюма на Лора, когато тя церемониално свали дългата наметка, в която бе загърната.
Как само се бе докарала! И тази походка — съвсем професионална и заплашителна с подаващите се от кобурите револвери. Разбира се, тя отлично знаеше какво прави, малката вещица!