— Престанете да се мятате… ще имате достатъчно време и възможности за това, уверявам ви. Но този път ще бъдем само двамата. Надявам се, няма да промените решението си и да се отметнете от облога… сега, когато не сме пред погледите на всички онези хора, нали? — Той се поколеба за миг. — Не, мисля, че сте прекалено горда и надменна, за да се откажете от нещо, в което веднъж вече сте се впуснали!
— Престанете! Престанете веднага! — Най-сетне си бе възвърнала гласа. — Няма нужда да ми казвате всичко това и да ми се присмивате! Ох, зная, че сключихме нещо като сделка, когато вие спечелихте, а аз загубих! И ще изплатя дълговете си, но всичко си има граници! А вие не сте господар на чувствата ми. Правете каквото искате… какво чакате! Не мога и няма да се преструвам, че изпитвам към вас нещо повече от омраза и презрение, разбрахте ли ме добре? Може да сте спечелили правото да разполагате с тялото ми, Луцифер, но душата ми няма да притежавате никога! Нито пъклен, в случай че сте си въобразявал нещо подобно!
Мъжът отвърна с глас, който я проряза като скрит в коприна кинжал:
— Не бъдете толкова сигурна! Дори и в самата себе си! Това е причината да загубите тази нощ — бяхте прекалено самоуверена, а навярно и прекалено сигурна, че ще се окажа достатъчно джентълмен да не поискам да ми се издължите! Може би наистина тази вечер само ще вкуся от прелестите ви, а ще ви взема друг път. Ако все още си струва, разбира се, и ако все още ви желая!
— Никога! — тя го отблъсна силно. — И не си мислете, че междувременно не съм открила кой сте… и че не ви мразя…
— О, това ще разберем по-късно, нали? Но първо бих искал, докато въпреки дръзките си думи и мятането си сте толкова… сте — на мое разположение… бих искал сам да установя някои неща!
О, боже… какви ги бе забъркала? Колко ли далече щеше да стигне този дявол! И колко дълго щеше да се наложи да търпи унижението, което той изглежда умишлено и с удоволствие й причиняваше?
Сега двамата бяха в карета под наем и отпред на капрата имаше кочияш, но въпреки това без следа от благоприличие непознатият й се подиграваше, играеше си с нея и се държеше така, сякаш пред себе си имаше някоя евтина уличница, готова за няколко Франка да направи всичко и да се изложи на всякакви унижения. Непоносимо! Изглеждаше й невъзможно това да се случва с нея и тя да е принудена да търпи всичко това!
Беше я свалил от скута си и притиснал към неудобната пейка на люлеещата се, подскачаща карета. Мъжът я притискаше с тежестта си и Лора беше неспособна да помръдне, а сега неочаквано пъхна единия си крак между бедрата й и ги разтвори.
Лора не можеше да движи ръцете си. Той — тежестта и близостта му почти я смазваха — бе пъхнал ръка под кожената наметка. Беше принудена да търпи настойчивите му, нагли пръсти, които си позволяваха всичко, без да може да му попречи.
Под прилепналото към тялото й копринено трико Лора бе гола и сега започна да проклина лекомислието си. Мъжът замислено започна да движи палеца си между бедрата й и изненадващо проникна в нея — закачливо… възбуждащо, дявол го взел… проникна в нея точно толкова, колкото да не разкъса тънкия плат на трикото.
Тя го мразеше, мразеше го! И желаеше по-скоро да свърши онова, което бе намисли. Тя нямаше да моли за милост. О, не! Нямаше да се предаде… нямаше да му достави удоволствието да я види капитулирала. И въпреки това не след дълго вече не бе в състояние да попречи на реакцията на тялото и сетивата си, обзета от чувството, че е лишена от собствена воля.
Той се наведе над нея… започна да целува влажните й отворени устни, след това по мокрите й от сълзи страни целувките му стигнаха до слепоочията й и се върнаха върху устните — точно навреме, за да заглушат тихия й неволен стон.
Той й говореше — на всички езици, които тя знаеше… по възможно най-груб начин, така както един мъж говори с уличницата, за която е платил.
— Как ти се харесва? Колко мъже си имала от последния път? Намираш ли възбуждаща мисълта, да те взема още тук?
Накрая платът на трикото й поддаде… Нищо вече нямаше значение, тя вече не бе в състояние да избегне надигащите се, бурни вълни от чисти усещания, които я заливаха и разтваряха всичко останало.
Как бе възможно? Как можеше дотолкова да загуби самоконтрол и да се остави в ръцете на подобен грубиян… на такова животно?
Мислеше, че ще я вземе грубо и безчувствено, както веднъж вече го беше направил. Бе я накарал дори да го очаква и желае…
Тогава мъжът неочаквано спря… отдръпна се от нея, дори я погали унесено по бузата, преди да извика към кочияша:
— Ах, да… това е адресът, Марсел. Благодаря. Почакайте ме, ако обичате, докато изпратя госпожицата до вратата!