— Аха! — внезапно извика лейди Хонория и отново привлече вниманието на Лора върху спътниците й. — Да не мислите, че не забелязах тази размяна на погледи? На млади години бях известна с умението си да флиртувам! Познавате ли го? — Без да даде възможност на Лора да отговори на въпроса й, тя продължи: — Очевидно не, иначе той би намерил повод да се приближи към нас, за да опресни познанството ви. Този мъж е френски граф. Мисля, тук е на дипломатическа служба, въпреки че това, разбира се, няма никакво значение. Отскоро е вдовец и си търси богата жена. Предполагам, че би могъл да бъде добър любовник, въпреки че не трябва да забравяте, скъпа моя, че, за разлика от жените, с възрастта мъжете губят способностите си. Сигурно разбирате какво имам предвид. Жените, обратното, се пробуждат едва когато мъжете им започват да заспиват рано! Не че това понякога не е добре дошло — добави тя, хвърляйки бегъл поглед по посока на Хелена. — Няма нищо лошо в един млад любовник… докато жената е достатъчно умна да не допусне връзката й да бъде забелязана! Това, скъпи мои, е грях, който обществото никога не ще забрави или прости!
Когато лейди Хонория изрече тези откровени и неочаквани думи, Лора остана с впечатлението, че те са отправени повече към Хелена, отколкото към нея самата. Може би предупреждение? Дали бедната Ена не се е показала прекалено безразсъдна, прекалено откровена? Двете с нея още не бяха намерили време да поговорят на четири очи.
Знаейки страстта на лейди Хонория към споровете, Лора възнамеряваше да се впусне в словесен дуел с нея, когато колата им отново спря, този път за да могат да поздравят седящите в една лека спортна кола млад мъж и дама, която се оказа негова сестра — всепризната английска красавица.
Преди да бъде представена на необикновено красивата двойка, Лора успя да забележи стъписването на Хелена.
Госпожа Сабина Уестбридж бе лъчезарна млада жена, облечена по последна мода, така че облеклото да подчертае стройната й фигура и женствеността й. „Почти прекалено съвършена“ — мислеше Лора, докато я оглеждаше изпитателно. Като порцеланова фигурка, която е създадена, за да бъде поставена на етажерката и да предизвиква възхищение.
Младата жена имаше сребристо руса коса, големи небесносини очи, засенчени от тъмнокафяви мигли, и извити вежди. Кожата й беше с цвят на порцелан, а нежната руменина на скулите бе подчертана с руж. Както Лора забеляза, спадаше към онзи тип жени, които от пръв поглед предизвикваха антипатията и недоверието на представителките на своя пол! Госпожа Уестбридж обаче изглеждаше наистина мила… докато не побърза да увери колко щастлива била най-сетне да се запознае с Лора, за която толкова била слушала от брат й.
Нищо чудно, че Хелена не харесваше това превзето същество! И какво бе станало с Франко, че да се забърка с нея?
Овладяното изражение на Лора не издаде нищо от истинските й чувства, но тя не можа да не забележи, че братът на госпожа Уестбридж, господин Форестър, бе изключително симпатичен мъж с атлетична фигура и стойка на фехтувач. Лора бе заинтригувана от него, защото имаше чувството, че този човек би могъл да я откъсне от мислите й, да я отвлече поне за момент… А той изглежда изпитваше към нея нещо повече от обикновен интерес и помоли лейди Хонория за позволение да я посвети.
— О, той има добри маниери и подкупващо държание — обясни лейди Хонория, щом останаха сами. — А освен това е толкова симпатичен на външен вид, колкото и опасен за всяка жена, която не е нащрек. Бъдете предпазлива, скъпа, въпреки че не съм сигурна дали трябва да ви го казвам. Изглеждате доста разумна.
След тези думи лейди Хонория обяви, че не само се е уморила да обикаля нагоре-надолу, но е и огладняла.
По обратния път към Седжуик възрастната жена имаше възможност да наблюдава спътниците си, които седяха срещу нея — и двете изключително привлекателни, елегантно и изискано облечени млади жени. Хелена, нейната снаха, бе пепеляворуса и със светъл тен. Лора Морган пък — с позлатена от южното слънце кожа и тъмна, прошарена от по-светли, бакъреночервени кичури коса. Странното, при огромната разлика в характерите им приятелство помежду им навярно се дължеше на факта, че и двете бяха американки. Може би влиянието на необузданата Лора и вниманието на брат й (поне докато не бе хукнал след вятърничавата Сабина Уестбридж), което очевидно ласкаеше. Хелена, щяха да повдигнат самочувствието й и да я насърчат да следва собствената си природа.