Докато с преднамерена любезност й държеше вратата, на Сабина й хрумна онова, което бе забравила да спомене. Лора. Реджи щеше да побеснее, ако разбереше, че тя не е отворила дума за сестрата!
— О! Всъщност, преди да ми отвлечеш вниманието, исках да ти кажа нещо — рече Сабина, извръщайки се към него. — Днес следобед, докато се разхождахме с Реджи в парка, срещнахме сестра ти. Реджи казва, че бил поразен от нея, напълно заслепен още от пръв поглед! А това не е присъщо на брат ми, знаеш ли! Трябва да призная, че сестра ти Лора е наистина очарователна. Тя щяла да прекара сезона в имението Седжуик при приятелката си Хелена, под зоркия поглед на графинята… но това навярно вече ти е известно! — Но когато забеляза блясъка на удивление в очите му, тя продължи любопитно: — Или не знаеше? Съжалявам, ако съм издала някоя тайна…
Франко отвърна замислено:
— Сестра ми ли? Трябваше да ми каже, опърничавата малка немирница! Мислех, че ще остане в Париж поне още две седмици, поне така твърдеше тя. Изглеждаше доста категорична. Сигурна ли си, че става дума за Лора?
— Но разбира се, че беше сестра ти! Бедният Реджи от пръв поглед бе запленен от нея. Вече си е издействал покана на едно соаре у лорд Шалмер и съпругата му… мисля, че е твърдо решен да я ухажва. — Тя сви вяло рамене. — Може би трябва да я предупредиш, че Реджи…
Последното, което Сабина бе очаквала, бе необузданият изблик на веселост, предизвикан от думите й.
— Мили боже! Бедният Реджи би трябвало да бъде предпазен! Лора е… Е, ако той се покаже достатъчно настоятелен, скоро сам ще го разбере… въпреки че може би трябва да му кажеш да не очаква от сестра ми нищо обичайно и общоприето! Тя е сприхава, твърдоглава и своенравна, а освен това борави отлично с пистолет и шпага… така че наистина ми е жал за мъжа, който мисли да се захване с нея! Кажи на брат си, че може да я посети и да опита всичко, което желае, но на свой риск!
Докато Сабина беше с Франко, брат й бе направил всичко възможно да научи нещо повече за очарователната млада американка, с която по една щастлива случайност се бе запознал, преди други авантюристи да бяха успели да го сторят. И не бяха само милионите й, които я правеха толкова привлекателна. Не, той бе почувствал, че в нея има нещо… нещо пленително и възбуждащо, което разпалваше любопитството му, караше го да се пита какво ли би било да я разбули, разгадае, а накрая да намери слабото й място и да я покори. Да свали всичките онези бариери от вежливост и ирония, с които се бе обградила, да проникне зад самодоволната й невъзмутимост.
Жените бяха, така да се каже, стихията на Реджи Форестър и той с удоволствие откриваше онова, което се криеше под дрехите и наложените от обществото норми на държание. Колкото по-изискана беше дамата, толкова по-голяма уличница бе тя. Това му убеждение се потвърждаваше непрекъснато. По принцип той предпочиташе уличниците пред изисканите дами. Те поне бяха искрени и един мъж винаги можеше да получи от тях онова, което иска и за което е платил. Дори и ако ставаше дума просто за някаква информация.
Като най-малък син на обеднял баронет, Реджи твърде рано се бе научил да намира пътя си в лабиринта на обществото, използвайки всяка чужда слабост, и предимствата, предоставяни му от приятната външност, знатния произход, доброто образование и красивата му сестра. Още кажи-речи в детството той бе преспал със сестра си… преди всеки друг мъж, пожелал тази сребристоруса снежна кралица. Беше преспал с нея, както и с червенокосата ирландка, назначена за нейна гувернантка. Маура — какво сладострастно създание се бе оказала, сваляйки очилата и грозните, пристягащи дрехи, които скриваха пищните и обещаващи прелести на тялото й! То се бе оказало истински рай за начинаещ изследовател на женските тайни като него. След това обаче Маура забременя и бе изпратена от баща му на село, където трябваше да износи детето, което Реджи смяташе за свое.
След Маура бяха дошли други… и отново Сабина, която вземаше винаги, когато пожелаеше, дори и само за да й даде урок.
Особено когато се оставеше да бъде подведена от глупавите си чувства — например тази любовна история с Франко Морган, брата-близнак на Лора. Колко различни бяха на външен вид те двамата! А що се отнася до характера… е, времето щеше да покаже. Франко бе един от малкото мъже, когото Реджи избягваше и който му внушаваше респект като изключително опасен противник. За предпочитане бе човек да го спечели за съюзник.