След като се бяха разделили със Сабина, Реджи най-напред отиде в клуба си, където издири една своя стара приятелка. Госпожа Корнелиъс беше съдържателка на изключително дискретно и изискано увеселително заведение, прочуто с красивите си и изкусни млади дами — актриси и танцьорки, които живееха там и срещу добро възнаграждение забавляваха малцината подбрани гости.
Франсин Корнелиъс винаги бе имала — както тя се изразяваше — слабост към Реджи, на когото в някои отношения гледаше като на свое протеже. Той от своя страна й бе довел някои от най-добрите й момичета, истински дами, подведени от някой мъж и след това кривнали от правия път, или млади, образовани жени от бедни семейства, които предпочитаха този начин на живот пред безутешната съдба на гувернантки.
Никоя от младите дами на госпожа Корнелиъс не бе насилвана да води подобен начин на живот — всички те бяха отзивчиви, изключително изкусни и рафинирани. Всички без изключение.
Не се случваше често някой господин да се появи в ранния следобед, но Реджи беше изключение, Франсин лично го въведе в дома си, облечена в свободна дневна рокля, с разпиляна по раменете златистокафява коса. Реджи я намираше наистина възхитителна. Също толкова възхитителна и младолика, както и преди десет години, когато я бе видял за пръв път по време на една разходка в парка. Тогава тя бе любовница на приятел на баща му и се наложи Реджи да я измъкне изпод носа му. Двамата се бяха позабавлявали, а след това той й помогна да постигне деловия успех, на който се радваше сега. Тя никога не забрави това. Когато я посещаваше, Реджи винаги биваше посрещан по подобаващ начин.
— Я виж ти, Реджи, момчето ми! — поздрави го Франсин и, веднъж въвела го в личния си будоар, го взе в напарфюмираната си прегръдка. — Дошъл си заради мен или би искал малко по-различна компания? Боя се, че Дорина напусна града заедно с новия си обожател, но Лина спи горе в стаята си и предполагам, няма да има нищо против да я събудиш!
— Днес съм тук само заради теб… за да си поговорим на четири очи. Нуждая се от известна информация, към кого друг да се обърна? Ти познаваш всеки и знаеш всичко, което се случва, не е ли така, скъпа моя? Но най-напред…
Погали я — отначало вяло, после по-енергично, докато накрая не свали широката й копринена рокля и пръстите му не се впиха в кожата й толкова силно, че тя затаи дъх. Той определено си бе наумил нещо. При това беше единственият мъж на длъж и шир, който не трябваше да плаща нищо, за да получи благоволението й.
Реджи се чувстваше като у дома си в разкошния салон на Франсин, който отвеждаше към още по-разкошна, обзаведена в турски стил спалня. Младият Форестър изцяло бе господар на положението. Той я повали на кушетката, похотливо наблюдавайки как копринената й рокля се разтваря и тя остана да лежи пред него гола и тръпнеща. За подобна привилегия всеки друг мъж би трябвало да заплати цяло състояние! Франсин все още беше най-добрата, а той бе единственият мъж, който можеше да я има, когато пожелаеше… при това напълно безплатно!
След като приключиха с любовните игрички, двамата си побъбриха като стари приятели и Реджи узна доста неща, които го интересуваха, Франсин имаше приятели навсякъде и по-добре от всеки друг знаеше какво става в Лондон и Париж. Реджи узна например, че Лора Морган имала авантюристично отношение към живота и не се съобразявала особено с обществените норми. Питаше какво търси жена като нея под покрива на лейди Хонория, която бе известна с твърдостта и непреклонността си. След това се осведоми за младия американски херцог Ройс.
— Ройс ли? Да, той беше тук, но само за кратко. Трудно ми е да кажа що за човек е. Във всеки случай не бива да бъде подценяван, Реджи! Той е нещо съвсем различно от баща си… различават се като деня и нощта. И ако си готвел хубавичката си сестра за него, забрави за това. За нейно добро. Познавам мъжете, скъпи мой, и мога да ти кажа, че той не е от онези, които си седят спокойно и трупат състояние. Той е избухлив човек — има нещо, което го гризе отвътре и го прави опасен. Много опасен, в случай че бъде ядосан, мисля аз.
Значи, до тук с надеждите на сладката му сестричка… но малката проклетница навярно заслужаваше да бъде оставена сама да открие това. Такива мисли занимаваха Реджи, докато се качваше във файтона, който трябваше да го откара до жилището му. Вниманието на младия Форестър обаче бе насочено по-скоро към Лора Морган, която сега, след като бе научил някои неща за нея, го привличаше още по-силно. Тя бе тайна, очакваща своето разбулване, и Реджи възнамеряваше да бъде онзи, който ще свали булото. Не се съмняваше в привлекателната сила, която упражняваше върху жените, а защо Лора Морган трябваше да бъде изключение? В крайна сметка винаги се бе потвърждавало убеждението му, че от жена, с която веднъж вече е преспал, би могъл да получи всичко!