Така че бе танцувала с него и за разлика от друг път той се бе държал както подобава, докато не я притегли в една от малките ниши до балната зала. И преди Лора да разбере какво става, мъжът я бе притиснал с гръб към стената и я беше целунал. Докато все още бе твърде уплашена, за да реагира, той бе вдигнал ръка към гърдите й, докосвайки зърната им! В този момент Лора изпита желание да го убие! Най-малкото би го ударила по тъмното непроницаемо лице, ако също толкова неочаквано не бе уловил китките й и не я бе издърпал обратно на дансинга, под любопитните погледи на присъстващите.
Лейди Хонория бе забелязала залялата страните й руменина, на което Лора отвърна само с невинното обяснение, че било прекалено горещо. Как се гнусеше от Трент и многозначителната му усмивка, когато в края на танца й се бе поклонил с лицемерна вежливост!
С растящ гняв Лора си спомни как веднъж, поемайки ръката й, вместо да я целуне учтиво, той я бе обърнал с дланта нагоре и притиснал устни към нея толкова интимно, че дъхът на младата жена спря. Друг път бе взел ръката й, сякаш за да гадае по нея, и бе прекарал пръст по линиите на дланта й, за да й каже накрая, че линията на съдбата и тази на живота били преплетени.
— Между вас има нещо — бе казала тогава Ена. — Не зная какво е то, но помежду ви прехвърчат искри.
Лора сърдито кръстосваше стаята си и сега неочаквано спря и се запита защо Ена бе направила тази забележка и дали всъщност не беше права! „Разбира се, че не — мислеше тя, ядосана на самата себе си. — Не се харесваме един друг, но той е от мъжете, които изпитват удоволствие да измъчват обекта на антипатията си! Но защо?“ Лора знаеше отговора. Защото между тях наистина имаше нещо. Нещо, което не можеше да разбере напълно. Някаква тъмна магия, която й бе почти толкова омразна, колкото и самият той и неговото смущаващо присъствие в живота й.
„Добре тогава — помисли тя с неочаквана решимост, — добре тогава! Нека прогоним дявола! Ще бъда отмъстена и това никак няма да му хареса, но нека!“ Неочаквано думите сами избликнаха и тя трябваше само да седне и започне трескаво да ги записва.
Два дена по-късно Франк Харис, бърчейки чело, разлистваше разбърканите, плътно изписани страници на ръкописа, който Лора бе хвърлила върху отрупаното му с листа писалище. Сега тя седеше срещу него и го наблюдаваше с очакващ, въпросителен поглед.
— Хм! — рече той. — Я да видим… да, тази страница!
…мрачното лице на херцога заплашително надвисна над тръпнещата млада жена. Тя искаше да извика, направи отчаян опит да го стори, но от изтръпналите й устни не излезе нито звук! Не можеше да откъсне очи от него, сякаш парализирана от зловещото му присъствие!
Ах! Едва сега й стана ясно какво означаваха всички онези предупреждения! Намеците, на които съзнателно не бе обърнала внимание. Сега разбираше какво значи да си обречена до живот на един ужасяващ хищник… знаеше, че дори знатният й произход и благородно потекло нямаше да я спасят от лапите му. Тя бе сама и безпомощна!
С ръмжене, подобно на някое животно, зловещият херцог пристъпи към нея. Миг след това разкъса със силните си, жестоки пръсти бялата й нощница, така че сега бе изложена гола на похотливия му поглед!
— Сега, сладка моя, ще изгубиш доброто си име и принадлежността си към изисканото общество… След като свърша с теб! Ти притежаваш състояние, а аз ще се възползвам от него! След тази наша първа брачна нощ и след като се научиш да ми се подчиняваш във всичко, ние ще се венчаем официално и оттам насетне всичко ще става според моята воля!
Франк Харис се облегна в стола си и избухна в звучен смях.
— Боже мой, Лора! Мога да си представя кой херцог имаш предвид! Но нима вземаш всичко това на сериозно?
— Надявам се, че ти го вземаш на сериозно, Франк! — отвърна Лора, а страните й поруменяха от гняв. — Както знаеш, това е първият ми роман на ужасите и очаквам от теб искрена оценка… вместо смръщено чело и… и смях! Кажи ми, за бога, ако не ти харесва! Слаб ли е или прекалено прозрачен за читателя? Така ли е?
Франк подръпна мустаците си, след това вдигна поглед от последната страница и се взря в очите й, неспособен да подтисне усмивката, която играеше в ъгълчето на устните му.
— Е, да… тъй като в края на краищата ти си жена, не може да се очаква да бъдеш по-малко иносказателна, както бих направил аз. Но аз не съм жена… слава богу!
— Разбира се, че не! — ледено отвърна Лора и Франк отново се ухили.