Франсин го галеше почти автоматично, размишлявайки трескаво.
— Разкажи ми повече за нея, Реджи, момчето ми. Всичко, което знаеш. Какво обича да прави? Къде ходи обикновено? Остава ли сама понякога?
При тези думи мъжът неочаквано се изправи, замислено гледайки усмивката, играеща на устните й.
— Накъде биеш, Франсин?
— Скъпи, излиза ли сама някъде?
Реджи познаваше Франсин достатъчно добре, за да знае, че и зад привидно най-безсмислените и повърхностни въпроси на Франсин се крие нещо. Той отвърна замислено:
— Наистина понякога излиза сама. Обича рано сутрин да язди в парка… съвсем сама. Е, и? — Реджи въпросително погледна приятелката си, чиято котешка усмивка бе станала още по-широка.
— Е, скъпи ми Реджи, помисли за възможните последици от подобна непредпазливост, хм… И безчислените възможности, в случай че бъдат направени необходимите приготовления!
— А именно? — сега Реджи бе изключително напрегнат и я погледна с присвити очи. — Хайде де, кажи какво имаш предвид.
— Е, да, когато ти казах, че биха могли да се направят известни приготовления… помисли малко. Знаем, че паркът с всички онези подозрителни типове, които се мотаят из него, може да бъде опасно място, особено рано сутрин! А особено опасен за една млада жена. Какво мислиш би станало, ако някоя сутрин, по време на обичайната й разходка, твоята госпожица Лора внезапно бъде свалена от коня и… отвлечена!
— Отвлечена? — невярващо повтори Реджи.
Сега бе ред на Франсин да се изправи и да го зяпне. След миг жената продължи нетърпеливо:
— Не разбираш ли какво искам да ти кажа? Да допуснем, че бъде отвлечена и замъкната някъде… на някое потайно местенце, където човек би могъл… е да кажем, да я вразуми? По същия начин, по който се вразумява и обуздава някоя дива кобила, докато не се научи да яде от ръката на господаря си!
— Не си сериозна, нали?
— Е, ако не вярваш, че нещо такова е възможно… — Франсин се извърна, равнодушно свивайки рамене и си наля чаша шампанско от стоящата до канапето бутилка.
Но както и очакваше, не след дълго Реджи я накара да се извърне към него.
— Франсин! — той я целуна дълго и страстно. — Боже мой, Франсин, колко си хитра!
— Искаш парите й, нали?
— Да
— И искаш да я накараш да ти се подчинява?
— Да! Да! С удоволствие ще озаптя малката фурия… няма нищо друго, което би ми доставило такова удоволствие!
— Тогава, значи, си съгласен? — усмихнато попита Франсин. — Уверявам те, че няма да мине и месец и тя ще бъде твоя.
— Но кога и като какъв се появявам аз? — попита Реджи, нетърпелив и жадуващ да чуе всичко.
— Ти? Като неин спасител, разбира се! Кой ще иска да се ожени за нея след всичко онова, което й се е случило? Въпреки че никой естествено няма да знае, че ти си онзи, който я е подчинил. — Тя сви скритите си под коприната рамене и рече замислено: — Това, разбира се, не може да стане тук, но аз имам приятели и зная места, много потайни места, където може да бъде отведена.
Реджи приглади мустаците си, а след това на лицето му изгря широка усмивка. Двамата вдигнаха тост.
— Франсин, за бога, ти си гениална! Разбира се, това е! Това е! Без съмнение, след това никой няма да иска да се ожени за нея, а тогава…
— Естествено, ще има разследване — обясни тя, — но аз познавам хора, които за пари биха направили всичко. — Тя го погледна, повдигайки вежди. — А когато се ожениш за нея, което също мога да уредя, преди да е освободена… тогава, разбира се, ще разполагаш с парите й и аз ще получа своя дял, нали, скъпи?
— Ще получиш много повече от един дял… включително и мен самия.
— Значи, сделката е сключена?
Той избухна в гръмък смях и отметна глава назад. „По дяволите малката въртиопашка — мислеше той. — Тя наистина има нужда от юзди.“ Погледна към Франсин, след това изля шампанското си между гърдите й и се наведе към тях, за да го оближе.
— Скъпа, можеш да поискаш всичко и ще го имаш. Веднъж само да пипна парите й.
Напускайки дома на Франсин, Реджи Форестър едва сдържаше въодушевлението си. Мислите му бяха изпълнени с картини — Лора, лежаща пред него във всички възможни пози — гола, безпомощна, със сломена от камшика гордост, пълзяща на лакти и колене, за да му целуне ръцете и да го моли за милост! Лора, скоро тя щеше да стане негова робиня, негова покорна и раболепна съпруга. Тя самата и цялото й състояние щяха да бъдат в негова власт! Франсин бе обещала плана й да бъде пуснат в действие до няколко дена.
Той едва щеше да дочака!
Докато Реджи Форестър кроеше планове за бъдещето й, Лора бе заета с подготовката за приема у Ройс. Прекалено заета, както забеляза лейди Хонория. На наблюдателната възрастна жена не бе убягнало това колко неспокойно шареха очите на Лора, където й да се намираше тя. Нито почти трескавата й веселост. „Най-добре за нея би било, ако я накарам да вземе решение“ — мислеше графинята. Това и възнамеряваше да стори.