В този момент към тях се приближи господин Каръдър, а след това те четиримата много се забавляваха. Атмосферата, както с изненада забеляза Лора, бе необикновено задушевна. Навярно защото наоколо не се виждаха лакеи с напудрени перуки.
Лора посвети цялото си внимание на приятелите си и дори танцува веднъж с брат си. Както бе предрекла госпожа Евелин, Лора бе поканена на танц от принца, който многозначително стисна дланта й, докато здраво я притискаше към прекалено пълното си тяло.
— След като се омъжите — обясни той, — ще се виждаме доста по-често! С удоволствие бих се срещал по-често с вас, очарователно момиче… само ако сте съгласна, разбира се!
Лора не знаеше какво да каже и как да реагира. За щастие негово кралско височество изглежда изобщо не очакваше отговор от нейна страна, Може би дори взе мълчанието й за съгласие!
Херцог Ройс я помоли за един танц едва в самия край на вечерта. Заговори я с официална вежливост, а тя също толкова официално му подаде ръка и стана от креслото, в което седеше. „Този път лейди Хонория би одобрила държанието ми“ — мислеше Лора.
— Била ли сте някога в Корнуол, Лора? — Бе очаквала от него всичко друго, но не и този въпрос.
— Не, въпреки че съм чувала, че било доста хубаво… диво и обвеяно в легенди място.
— Много напомня на Монтерей — обясни той и отново я изненада с тези си думи. — Черни, отвесни скали, в които морските вълни се разбиват сред пяна и солени пръски. Но ще можете да го видите със собствените си очи, ако дойдете в Ройс Парк. От западното крило на къщата, в която съм уредил да бъдете настанена, се чува морето.
Лора отметна глава назад и погледна мъжа, мръщейки чело.
— За какво, по дяволите, говорите? Когато дойда в Ройс Парк…?
— Мислех, че вече знаете. — Той се усмихна по начин, който я накара да бъде нащрек. — Лейди Хонория вече прие поканата за едно посещение в Ройс Парк. Няма място за опасения, че искам да ви подмамя там, за да ви сторя нещо… ще има много други гости, включително и ваши приятели. Граф Д’Арлажан, лорд Антъни Грей и очарователната му сестра… о, разбира се, и Реджи Форестър! Без него на всяка компания би й липсвало нещо, нали така?
— Нямам представа за какво говорите! — обясни Лора с тих глас, който трепереше от гняв. — Никой не ми е споменал за това, нито са ме питали за мнението ми.
— О, мисля, че лейди Хонория и мащехата ми заплануваха този излет едва съвсем наскоро. — След това гласът му се сниши и стана мек като кадифе: — Нали ще дойдете, Лоричка? Или се боите? — Сведе поглед към гърдите й и Лора се изчерви.
— Вие сте непоносим! Колко, по дяволите, ще продължи този валс? Отдавна вече трябваше да е свършил!
— Наредих на музикантите да свирят до тогава, докато не им дам знак да спрат — рече той с обичайния си равен, провлачен маниер. — Изморих ли ви?
Лора успя да се овладее дотолкова, че да отвърне хапливо:
— Да, успяхте да го направите! Само че не се уморих от танца, а от вас, Трент Чаланджър… Ваша светлост! Не зная що за игра е това, която играете, нито защо го правите, но ми дойде до гуша… ясно ли се изразих? До гуша ми дойде!
— За съжаление — обясни той, а гласът му неочаквано прозвуча по-горчиво и остро от преди — не играя никаква игра, Лора. За съжаление и на двама ни, може би. Но… въпреки това елате в Корнуол. Вече ви дадох думата си, че няма да ви изнасиля… освен ако не ме предизвикате.
— А причината музикантите да не престават да свирят — с тих, гневен глас обясняваше Лора малко по-късно, — беше, че той им наредил да спрат едва когато им даде знак! О, как само ме отвращава!
— Не ми се вярва — спокойно отвърна Хелена, но когато продължи, в гласа й се промъкна нотка на уплаха. — Все пак ще дойдеш в Ройс Парк, нали? Франко също ще бъде там, а знаеш, че ако те няма, не бихме могли да прекараме заедно дори и минута! Лора, моля те, не създавай проблеми!
— Мразя някой да ми казва какво да правя, при това без изобщо да се поинтересува от мнението ми! — избухна Лора, все още бясна от случилото се. — Наистина, Ена, до гуша ми дойде да се примирявам… още повече, когато става дума за него. Каза, че вече се бил разпоредил коя стая да ми дадат! Този човек приема прекалено много неща за подразбиращи се от само себе си и вече е крайно време… да получи един урок!
— Защо ти да не си тази, която да му го даде? — предложи Хелена. — Не бива да допускаш да си мисли, че се боиш? A и както каза свекърва ми, всички хора, които познаваме, вече са приели поканата за излета до Ройс Парк. Знаеш, че ще бъде доста странно, ако не се появиш. Въпреки че допускам — въздъхна Хелена с лукавство, което не й бе присъщо, — че госпожа Уестбридж ще бъде безкрайно доволна от отсъствието ти! Трябваше да видиш лицето й, докато танцувахте с Ройс!